- Досетихте се и вие, значи - отвърна плешивият. - Боядисали са го. Сменили са името.
- Малко боя не стига, за да промениш толкова известен параход - възрази Негър.
- Да - каза Абнър Марш. - Но той все още не беше известен. По дяволите, направихме само едно проклето плаване надолу по течението, дори не се качихме обратно. Колко души изобщо могат да го разпознаят? Колко изобщо са го чували? Всеки ден минават нови кораби. Плясваш ново име, може би променяш и цветовете тук-там, и имаш нов параход.
- Но „Трескав блян“ е бил голям - каза Йегър - и бърз.
- Има много големи параходи по проклетата река - отвърна Марш - Ех, беше по-голям от всички, с изключение на „Еклипс“, но колко хора могат да разберат това с един поглед, без другият кораб да е наблизо, за да преценят? А бързината, по дяволите, може просто да са намалили скоростта.
Марш беше бесен. Точно така бяха направили. Движеха се бавно, много под възможностите на парахода, и така опитваха да не привличат внимание. По някаква причина това му звучеше като истинско кощунство.
- Проблемът е - каза плешивият, - че няма как да знаем какво име са написали. Няма да е лесно да го открием. Не можем да се качваме на всеки кораб по реката, за да търсим вашите хора, но... - той сви рамене.
- Не - каза Абнър Марш. - Има и по-лесен начин. Колкото и боя да са сложили, винаги ще позная „Трескав блян“, щом го видя. Стигнали сме далеч, затова продължаваме надолу до Ню Орлиънс - капитанът приглади брадата си. - Господин Гроув - каза той, обръщайки се към боцмана, - доведете ми ония ваши кормчии. Те познават долното течение. По всяка вероятност параходите там са им известни. Попитайте ги дали биха прегледали цялата купчина вестници, които съм събрал, за да проверят дали някой от споменатите кораби не им звучи съмнително.
- Разбира се, капитане - каза Гроув.
Абнър Марш се обърна отново към детективите.
- Господа, услугите ви вече не са ми необходими - каза той. - Ако обаче се натъкнете на парахода, знаете как да ме намерите. Ще се погрижа да ви бъде платено - капитанът стана на крака. - Сега ме придружете до кабинета на сметководителя, за да ви изплатя дължимото.
Прекараха остатъка от деня във Виксбьрг. Марш тъкмо бе приключил с вечерята - чиния силно препържено пилешко и прегорели картофи, - когато Кет Гроув премести един стол до него с лист хартия в ръка.
- Отне им почти цял ден, капитане, но се справиха - каза Гроув. - Бая много кораби са де. Поне тридесет не бяха чували. Аз също прегледах вестниците за обявления, за да видя какво пише за размера на параходите, на кого са и тей. Някои ги разпознах, пък и задрасках доста колесари и по-малки съдове.
- Колко останаха?
- Само четири, дето никой не ги е чувал. Големи и със странични колела.
Той подаде списъка на Абнър Марш. Имената бяха написани внимателно едно под друго с големи букви:
Б. ШРЮДЕР
КУИН СИТИ
ОЗИМАНДИЙ
Т. Б. ХЕКИНГЪР
Марш дълго се взираше в листа с намръщено лице. Нещо му изглеждаше доста познато, но, по дяволите, нямаше представа нито какво, нито защо.
- Има ли нещо, капитане?
- Не е „Б. Шрьодер“ - каза изведнъж Марш. - Строяха го в Ню Олбани, когато правеха и „Трескав блян“.
Той се почеса по главата.
- Тоя последният кораб - отбеляза Гроув и посочи, - погледнете тия инициали, капитане. „Т. Б.“ - като „Трескав блян“.
- Може би - отвърна Марш и произнесе имената ясно и на глас. - „Т. Б. Хекингър“, „Куин Сити“, „Ози...“ - последното го затрудни. За щастие, не се налагаше да го пише. - „Ози... ман... дий“.
В този миг умът на Абнър Марш, неговият тромав, внимателен ум, който никога не забравяше, изплю отговора пред него като плавей, понесен от вятъра. И преди се бе чудил на тая проклета дума, докато разгръщаше една книга.
- Чакай малко - каза той на Гроув, стана и се отправи към каютата си. Книгите стояха в най-долното чекмедже на шкафчето му.
- Какво е това? - попита Кет, когато капитанът се върна.
- Проклети стихосбирки - отвърна Марш
Той прегледа набързо томчето на Байрон, но не откри нищо и разтвори Шели. Беше там. Прочете го набързо, облегна се на стола си намръщен и отново впери поглед в словата.
- Капитане? - каза Гроув.
- Слушай това.
Марш започна да чете: