Нямаше да е трудно и Абнър Марш знаеше това. Коносамент за товар към Ню Орлиънс. Никога нямаше да заподозрат нещо. Каци с експлозиви, поставени на основната палуба, недалеч от нагорещените до червено пещи и всички онези огромни котли под високо налягане. Можеше да го уреди. Това щеше да е краят за Жулиж и за всички хора на нощта. Фитил, хронометър и можеше да се направи.
Абнър Марш затвори очи. Когато ги отвори отново, горящият параход бе изчезнал, а писъците и грохотът на взривяващите се котли - заглъхнал. Тишината отново обгръщаше нощта.
- Не мога - каза си той на глас. - Джошуа е още на борда. Джошуа.
А и другите бяха, или поне се надяваше: Уайти Блейк, Карл Фрам, Косматия Майк Дън и неговите момчета. Пък и трябваше да помисли за своя прекрасен „Трескав блян“.
Марш си представи и друго зрелище. Край един притихнал завой на реката два огромни парахода плаваха един до друг. Зад тях се виеха къдрици от дим, короноваха ги пламъци, колелата им се въртяха яростно. Когато приближиха, един от тях излезе начело. Отначало -само малко, а после - все повече и повече, докато накрая не задмина опонента си напълно. Продължаваше да напредва, докато се губеха в далечината. Марш забеляза имената им. Първенецът беше „Трескав блян“. Знамената му се вееха, докато се носеше, бърз и необезпокояван, нагоре по течението. Зад него беше „Еклипс“, сияещ въпреки поражението си.
„Ще го направя“, помисли си Абнър Марш.
По-шлямата част от екипажа на „Илай Рейнолдс“ се върна на борда около полунощ Капитанът ги видя да приближават откъм Виксбърг и чу нарежданията, които Кет Гроув даде за снабдяването с дърва още тогава, на лунната светлина. Бяха поредица кратки заповеди. Часове по-късно се завихриха първите колони дим от комините, докато машината загряваше. Имаше поне час до изгрев. Някъде тогава Негър и Гроув се появиха на ветровитата палуба. Със себе си носеха столове и кафе. Седнаха мълчаливи до Марш и му наляха от чайника. Кафето бе черно и горещо. Той отпи блажено.
- Е, капитан Марш - каза Иегър след малко. Издълженото му лице изглеждаше сивкаво и изнемощяло. - Не смятате ли, че е време да ни разясните какво точно става?
- Откакто напуснахме Сейнт Луис - започна Кет Гроув, - говорите само как искате да си върнете кораба. Може би ще го открием още утре. Ами след това? Не сте ни казали нищо, освен че не’а викнете полицията. Защо не’а да го направите, щом са ви откраднали парахода?
- По същата причина, заради която не съм ви казал, господин Гроув. Няма да ми повярват.
- Екипажът е любопитен - отвърна боцманът. - Аз също.
- Не е тяхна работа - каза Марш. - Корабът е мой, нали? Работиш за мен, както и те. Просто прави каквото ти казвам.
- Капитан Марш - обади се Негър. - С тоя стар параход се движим по реката вече доста време. Предадохте ми го веднага щом получихте втория си параход - „Ник Перж“. Мисля, че беше през петдесет и втора. От тогава се грижа за тоя морук и не сте ме отменяли. Ако съм уволнен, кажете. Ако още съм капитан обаче, кажете накъде отива параходът ми. Поне това заслужавам.
- Казах на Джонатоун Джефърс - отвърна Марш и отново съзря пред очите си блясъка на златото. - Той умря заради това. Може би така е станало и с Косматия Майк. Не зная.
Кет Гроув се приведе елегантно, за да допълни чашата на Марш с хладко кафе от чайника.
- Капитане - каза той, - от малкото, което ни казахте, излиза, че не знаете дали Майк е жив или не, но това не е проблемът. Не сте сигурен обаче и за другите. Уайти Блейк, онзи лоцман, всички останали на „Трескав блян“. И на тях ли сте казали?
- Не - призна Марш.
- Тогава съвсем не е ясно - каза Гроув.