- Движим се на максимална мощност или близка до нея - каза Марш на капитан Иегър. -Те дори не се напрягат. Ако не завият към Ред Ривър, значи ще спрат в Баю Сара. Там ще ги настигнем. - Той се усмихна. - Уместно, а?
Със своите осемнадесет грамадни котела и огромна маса „Трескав блян“ поглъщаше много повече гориво от малката си сянка. Той спря за дърва няколко пъти. При тези случаи „Илай Рейнолдс“ винаги го доближаваше. Марш обаче внимаваше и нареждаше на лоцмана да намали скоростта до една четвърт, за да не настигнат големия параход, докато товари. „Рейнолдс“ също спря веднъж, за да зареди полупразната си основна палуба с наскоро отсечени букови трупи. Когато отново потегли по реката, светлините на „Трескав блян“ се бяха превърнали в мъжделиво червеникаво сияние сред черните води пред тях. Марш обаче нареди да хвърлят буре с мас в пещта и приливът на температура и пара скоро стопи излишното разстояние. Когато стигнаха мястото, където Ред Ривър се вливаше в буйната Мисисипи, между двата кораба имаше около миля разстояние. Марш тъкмо бе донесъл нов чайник с кафе в лоцманската будка и сипваше, когато присви очи и каза:
- Погледнете, капитане. Ред Ривър ги блъска настрани. Няма да завиват.
Абнър остави чашата си и впери поглед напред. „Трескав блян“ изведнъж се бе оказал доста по-близо. Лоцманът беше прав. Виждаше голяма част от левия бакборд на кораба. Ако нямаше да завива, значи по-малката река наистина го караше да се отклони от курса си. Нямаше как опитен кормчия да допусне това.
- Заобикалят нанос или дънер - каза Марш, но тонът му показваше, че съвсем не е убеден.
Докато наблюдаваше, параходът продължи да изменя посоката си. Вече бе застанал с
надлъжната си страна към тях. На лунната светлина Абнър можеше да прочете надписа на корпуса. Корабът се движеше така, сякаш течението го отнасяше, но все още изпускаше дим и искри от комините си. След малко и носът на съда стана видим.
- По дяволите - извика Марш и почувства силен студ като при падането си в реката. -Правят обратен завой. Дяволско проклятие! Правят обратен!
- Накъде, капитане? - попита лоцманът.
Абнър Марш не отвърна. Той наблюдаваше „Трескав блян“, изпълнен със страх. Колесар като „Илай Рейнолдс“ можеше да промени посоката си само по два начина, които бяха еднакво тромави. Ако коритото бе достатъчно широко, можеше да направи завой под формата на подкова. За това обаче щеше да е необходимо много време и пространство. Другият начин налагаше да спрат за момент и да обърнат хода на колелото, да дадат на заден ход, за да се обърнат, след това да спрат отново и да продължат направо, за да завършат завоя. За всичко това бе нужно време, а Марш дори не знаеше дали могат да извършат маневрата тук. Параходите със странични колела завиваха много по-лесно. Можеха просто да обърнат едното колело и да оставят другото да се върти напред. Така щяха да се въртят около него, колкото си решат, също като балерина на пръстите си.
Абнър Марш вече виждаше бака на „Трескав блян“. Издигащите се стълбове пара от отдушните тръби приличаха на два дълги остри зъба, а в предните части на основната и котелната палуба започнаха да се събират силуети с тъмни одежди и бледи лица. Корабът се извисяваше пред тях по-шлям и внушителен от всякога. Почти бе завършил обратния си завой, а „Илай Рейнолдс“ продължаваше да гребе към него - шляп, шляп, шляп, - гребеше към смъртнобелите лица, към парещите червени очи, към тъмата.
- Проклет глупак! - изкрещя Марш. - Спри! Назад, по дяволите, обръщай! Нямаш ли очи? Тръгват след нас!
Лоцманът го изгледа объркано и понечи да спре колелото, за да започне маневрата, но Абнър Марш вече знаеше, че е твърде късно. Никога нямаше да обърнат навреме, а дори да го направеха, „Трескав блян“ щеше да ги настигне за минути. Мощта му щеше да е много по-осезаема, когато плават срещу течението. Капитанът сграбчи ръката на кормчията.