- Мда - каза гордо Били.
Той знаеше колко значим е и това му харесваше. На парахода се чувстваше още по-добре. Да си боцман, беше приятно. Негрите, които купи, и всички бели боклуци, наети от Начес, се страхуваха от него, наричаха го „господин Типтън“ и изпълняваха заповедите му, без да повишава тон или дори да ги поглежда. Отначало някои от белите бяха недисциплинирани, докато веднъж не разпори един. След това го натика в пещта с висящи черва от корема. Така спечели страхопочитанието им. Негрите не правеха проблеми освен на пристанищата. Когато акостираха, Били ги оковаваше с веригите, които бяха сложили на основната палуба, за да не избягат. Беше по-приятно, отколкото да си надзирател в плантация - просто един бял боклук, когото всички ненавиждаха. По реката обаче боцманът на параход бе човек с положение, член на ръководството, някой, с когото трябва да се държиш учтиво.
- Обещанието, което си получил от Жулиж, е лъжа - каза Йорк. - Никога няма да станеш един от нас, Били. Ние сме две различни раси. Анатомията ни се различава, плътта ни, дори кръвта. Не може да те превърне, без значение какво ти казва.
- Сигурно ме мислиш за ужасно глупав - отвърна Типтън. - Не е нужно да слушам Жулиж. Знам историите. Вампирите могат да създават други вампири. Няма значение какви ги говориш, някога си бил като мен, Йорк. Само че ти си слаб, а аз - не. Страх ли те е? - Така си мислеше Били. Йорк искаше от него да предаде Жулиж, за да не стане един от тях. Ако се случеше това, щеше да бъде по-силен, може би мощта му щеше да се сравнява с онази на Жулиж. - Плаша те, нали, Джош? Мислиш се за нещо особено, но почакай господарят да ме превърне и ще те накарам да лазиш в краката ми. Интересно, какъв ли вкус има кръвта ти? Жулиж знае, нали?
Йорк не отвърна, но Киселия Били знаеше, че е напипал болезнено място. Дамон бе опитвал от кръвта му поне дузина пъти след онази първа нощ на „Трескав блян“. Всъщност вече не пиеше от друг. „Понеже си толкова красив, любезни Джошуа“, казваше той с бледа усмивка, преди да даде на Йорк чаша, за да я напълни. Харесваше му да го гледа как се подчинява.
- Винаги ти се присмива - каза след малко Йорк. - И ден, и нощ Подиграва ти се и те ненавижда. Смята, че си грозен и смехотворен, независимо че си му от голяма полза. За него си просто животно. Ще те отпрати веднага щом открие по-силен скот, който да му служи. Ще го направи с удоволствие, но дотогава ще си толкова гнил и вмирисан отвътре, че пак ще му вярваш и ще го ласкаеш.
- Не съм ласкател - отвърна Били. - Млъквай! Жулиж не лъже!
- Тогава го попитай кога е решил да те превърне. Попитай го как ще направи това чудо, как ще избели кожата ти, как ще преобрази тялото ти и ще те научи да виждаш в тъмното. Попитай го, щом смятащ че не лъже. И слушайте внимателно, господин Типтън. Слушайте насмешката в гласа му, докато ви говори.
Киселия Били Типтън стискаше зъби. Това бе единственото, което можеше да стори, за да не извади ножа си и да го забие в широкия гръб на Джошуа. Знаеше, че Йорк само ще му се нахвърли, а Жулиж едва ли щеше да остане доволен.
- Добре - отвърна накрая. - Може пък и да го попитам. По-стар е от теб, Йорк. Знае повече от теб. Ще взема още сега да го питам.
Карл Фрам отново се засмя. Дори Йорк отмести поглед от реката и се усмихна подигравателно.
- Какво чакаш тогава? - попита той. - Давай.
Киселия Били слезе на тексаската, за да зададе въпроса си. Дамон Жулиж се бе настанил в капитанската каюта, която преди бе принадлежала на Джошуа. Типтън почука учтиво.
- Да, Били - чу се мек глас в отговор.
Той отвори вратата и влезе. Вътре беше тъмно, но той усещаше, че Жулиж седи, потънал на няколко фута в мрака.
- Вече хвана капитан Марш? - попита Жулиж.
- Още се опитва да избяга - отвърна Били, - но скоро ще го хванем, господин Жулиж.
- Ех, а тогава защо си тук, Били? Казах ти да стоиш при Джошуа.
- Трябва да ви попитам нещо - подхвана Типтън и разказа всичко, което бе чул от Йорк.
Когато привърши, в стаята бе съвсем тихо.
- Бедничкият Били - заговори накрая Жулиж. - Нима се съмняваш след цялото това време? Ако е така, тогава няма как да претърпиш промяната. Това е причината любезният Джошуа да е толкова измъчен. Неговите съмнения са го оставили наполовина господар и наполовина добитък. Разбираш ли? Трябва ти търпение.
- Искам да започна - настоя Киселия Били. - Минаха години, господин Жулиж. Вече имаме този параход. Нещата вървят много по-добре. Искам да съм един от вас. Обещахте ми.