- Може и така да стане - съгласи се Марщ - но ако ние не можем да минем, тогава, по дяволите, „Трескав блян“ няма никакъв шанс. Ще трябва да заобиколи. Ще го изгубим от поглед, а сега това е по-важно от всички проклети дънери и наноси, на които ще се натъкнем. Ясно ли е?
Лоцманът се намръщи.
- Нямате право да ми казвате как да управлявам, капитане. Заложено е доброто ми име. Не съм потапял кораб и не мисля да го правя. Оставаме в основното корито.
Абнър Марш почервеня от гняв. Той погледна назад. „Трескав блян“ се намираше на около триста фута зад тях и бързо напредваше.
- Проклет глупак! - тросна се Марш. - Това е най-важното състезание, състояло се някога на реката, а кормчията ми е идиот. Ако господин Фрам беше на кормилото им или ако имаха боцман, който знае как се върти кораб, вече щяха да са ни застигнали. Сигурно го тъпчат с канадски тополи - той вдигна бастуна си към „Трескав блян“. - Но гле’й, дори бавно, скоро ще ни хванат, освен ако не ги надхитрим по кормчийски. Ясно? Завий по проклетия ръкав!
- Мога да се оплача от вас на Асоциацията - отвърна лоцманът твърдоглаво.
- Мога да те хвърля зад борда! - каза Абнър Марш и се приближи заплашително.
- Изпратете лодка, капитане - предложи кормчията. - Ще измерим дълбочината, за да видим как е потокът
Марш се намръщи от яд.
- Махни се от проклетия ми път - каза капитанът и блъсна грубо лоцмана.
Той се спъна и падна. Абнър сграбчи кормилото и зави рязко надясно. В отговор корабът измени курса си. Лоцманът изруга злобно, но капитанът не му обърна внимание и се съсредоточи в управлението. Параходът пресече блатистата част край острова и навлезе в разкривения западен ръкав. Марш погледна през рамо, за да види къде е „Трескав блян“ -намираше се само на двеста мили зад тях, - забави, спря и тръгна на заден ход. Когато погледна отново, видя, че се насочва към източното корито. Нямаше повече време за оглеждане. „Илай Рейнолдс“ се удари силно в нещо. Съдейки по звука, вероятно голям дънер. Марш стисна зъби толкова силно, че едва не си прехапа езика. Наложи се да сграбчи яростно кормилото, за да остане на крака. Лоцманът, който тъкмо се бе изправил, падна отново и изрева. Благодарение на скоростта си, параходът се изкачи върху препятствието. Марш го видя само за миг: голям, черен, наполовина потопен във водата дънер. Последва ужасна глъч, оглушителни удари и тропот. Корабът се разтресе, все едно го бе стиснал подивял гигант. Последва силен трясък и звук на трошащо се дърво - колелото се удряше в дънера.
- Проклятие! - изруга кормчията и отново скочи на крака. - Дай ми кормилото!
- С радост - отвърна Марш и се отдръпна.
„Илай Рейнолдс“ остави изгнилото дърво зад себе си и продължи бясно по тясната отсечка. Параходът потрепваше, докато ореше нанос след нанос. Всеки го забавяше, а лоцманът намали още скоростта. Той биеше звънците в машинното като луд.
- Спрете напълно! - викна кормчията - Спрете колелото!
То се завъртя лениво още няколко пъти и изстена, преди да спре. Двата високи стълба от бяла пара пищяха, докато се издигаха от отдушните тръби.
„Илай Рейнолдс“ изгуби всичката си инерция. Лоцманът вече можеше да върти колелото свободно с ръце.
- Изгубили сме руля - каза той и в същия миг параходът се сблъска с още един дънер, който го спря.
Този път Абнър Марш наистина прехапа езика си и тръгна към кормилото. Преди да чуе, че някой долу крещи, той изплю кръвта, изпълваща цялата му уста. Болеше ужасно. За щастие, не го беше отхапал напълно.
- Проклятие - каза лоцманът. - Вижте! Само вижте!
„Илай Рейнолдс“ не беше загубил само руля си, но и половината колело. Все още бе свързано с кораба, но висеше разкривено. Половината от дървените гребла бяха счупени или липсваха. Параходът отново изпусна пара, изрева и остана в калта, килнат на дясната си страна.
- Казах ви, че не можем да минем от тук - изкрещя лоцманът. - Казах ви. През тази част на годината има само наноси и дънери. Това не е мое дело и държа никой да не твърди обратното!
- Затваряй си глупавата уста - каза Абнър Марш.
Той погледна назад. Реката едва се виждаше през клоните на дърветата. Коритото изглеждаше пусто. Може би „Трескав блян“ бе продължил? Може би.
- Колко отнема да се измине отсечката докрай? - попита капитанът
- Проклятие, защо, по дяволите, питате? Няма да мръднете до пролетта. Ще ви трябва нов рул и колело, а също - високо ниво на водата, за да изкарате парахода от тук.
- Ръкавът - настоя Марш. - Колко отнема?