- Кой... Джошуа?
Тя побърза да се изправи. Белите дипли на нощницата й се разпиляха наоколо.
- Ден е. Какво искаш?
- Него - каза Джошуа.
-Ден е - настоя Валери. Погледът й прескачаше между Марш и Киселия Били. - Какво правиш?
- Тръгвам - отвърна Джошуа Йорк. - Господин Фрам идва с нас.
Марш каза на Тоби да държи Били под око и се приближи до леглото. Лоцманът не помръдваше. Абнър го обърна с лице нагоре. На гърлото му имаше рани. Брадичката и ризата му бяха покрити със засъхнала кръв. Беше отпуснат и тежък, не даваше никакви признаци, че ще се пробуди, но все още дишаше.
- Жаждата ме застигна - промълви Валерй и погледна към Марш и Йорк. - Стана след лова... нямах избор... Дамон ми го повери.
- Жив ли е? - попита Джошуа.
- Да - отвърна Марш - Ще трябва да го носим - той стана и махна. - Тоби, Били, ще го заведете в лодката.
- Джошуа, моля те - каза Валерй. Застанала пред тях в нощницата си, тя изглеждаше съвсем безпомощна и плаха. Никак не можеше да бъде свързана с начина, по който изглеждаше в „Илай Рейнолдс“, нито пък да си представиш как пие от кръвта на Фрам. -Когато Дамон разбере, ще ме накаже. Моля те, недей.
Йорк се поколеба за миг.
- Трябва да го отведем, Валерй.
- Вземи и мен тогава! - каза тя. - Моля те.
- Ден е.
- Щом ти рискуващ значи и аз мога. Силна съм. Не се страхувам.
- Твърде опасно е - настоя Джошуа.
- Ако ме оставищ Дамон със сигурност ще реши, че съм ти помогнала. Ще ме накаже. Не ме ли наказва вече достатъчно? Той ме мрази, Джошуа... мрази ме, понеже те обичах. Помогни ми. Не я искам... жаждата. Не я искам! Моля те, Джошуа, нека дойда с вас!
Абнър Марш виждаше страха й. Внезапно тя вече не изглеждаше като една от тях. Беше просто жена, човешка жена, молеща за помощ.
- Нека дойде, Джошуа.
- Облечи се тогава - каза Йорк. - Побързай. Облечи някои от дрехите на господин Фрам. По-плътни са от твоите и ще покрият повече от кожата ти.
- Да - съгласи се Валерй.
Тя свали нощницата и откри слабото си бледо тяло с висока, пълна гръд и силни крака. Извади от шкафа една от ризите на Фрам и я облече. След около минута беше готова: панталони, ботуши, жилетка, палто и бомбе. Всички дрехи й бяха широки, но въобще не затрудняваха движенията й.
- Хайде - възкликна Марш.
Били и Тоби носеха Фрам заедно. Лоцманът все още беше в безсъзнание и ботушите му се влачеха по палубата, докато бързаха към стълбището. Марш вървеше точно след тях с ръка на ножа, който бе втъкнал в колана си. Острието оставаше скрито под палтото му. Последни бяха Валери и Джошуа. Салонът бе пълен с пътници. Няколко от тях ги загледаха любопитно, но никой не продума. На основната палуба трябваше да прескачат заспалите на земята докери. Марш не разпозна никого. Когато стигнаха до лодката, няколко души се приближиха към тях.
- Къде отивате? - попита единият.
- Не е ваша работа - каза Киселия Били. - Ще водим Фрам на лекар. Май не е много добре. Вземете ни помогнете да го качим в лодката.
Един от мъжете се поколеба, загледан във Валери и Джошуа. Изглежда ги виждаше за първи път през деня.
- Жулиж знае ли за това? - попита той.
Другите надничаха от всички кътчета на палубата. Марш стисна ножа, готов да пререже проклетото гърло на Киселия Били, ако каже нещо неуместно.
- Сметка ли ми държиш, Тим? - попита студено Били. - По-добре си спомни какво се случи с Джордж Алигатора. Ся си размърдай задника и прави каквото ти казвам!
Тим се сепна и побърза да се подчини. Още трима му се притекоха на помощ и почти мигновено измервателната лодка вече беше спусната. След това поставиха Карл Фрам вътре. Джошуа помогна на Валери да се прехвърли, а Тоби скочи след тях. Палубата вече бе пълна с любопитни моряци. Абнър Марш се приближи до Киселия Били.
- Добре се справяш засега - прошепна му той. - Скачай в лодката.
Типтън го изгледа.
- Каза, че ще ме пуснеш.
- Излъгах - призна Марш. - Оставаш с нас, докато не се отдалечим.
Киселия Били пристъпи назад.
- Не. Просто ще ме убиете - кресна той. - Спрете ги! Принудиха ме, искат да избягат, спрете ги!
Типтън бързо се отдалечи от Марш. Капитанът изруга и извади ножа, но вече беше твърде късно. Всички докери и моряци пристъпваха напред. Двама имаха ножове.
- Убийте го! - викаше Киселия Били. - Доведете Жулиж, доведете помощ избийте ги!
Марш сграбчи въжето, което задържаше лодката към парахода, и го отряза. След това хвърли ножа към зяпналата уста на Били, но ударът не бе достатъчно добър и Типтън успя да го избегне. Някой хвана Марш за палтото, но той го зашлеви през лицето и го отхвърли назад.