Все още не мога да го изкарам от ума си. Сигурно е разбрал, че не съм съвсем човек. Вероятно е знаел, че макар да е силен, не може да се мери с мен, със скоростта и жаждата ми. Треската и красотата на жената бяха отвлекли вниманието ми и така бях пропуснал да го убия веднага. Можеше да остане жив. Да избяга. Да извика помощ. Да намери оръжие. Не го направи. Той видя своята дама в обятията ми, видя как пия от нейната кръв и единственото, което се сети в този миг, бе да се изправи срещу мен с глупавите си грамадни юмруци. Когато имах достатъчно време, за да помисля, осъзнах, че се възхищавам на силата, на безразсъдната му смелост, на любовта, която сигурно е изпитвал към тази жена.
Но, Абнър, въпреки всичко е бил глупав. Не спаси нито нея, нито себе си.
Приличаш ми на него, Абнър. Жулиж ти отне „Трескав блян“ и всичко, за което мислиш, е само как да си го върнеш Затова ставаш и се перчиш с юмруци. Приближаваш се и Жулиж те събаря на земята отново. Един ден просто няма да станеш, ако продължаваш така. Абнър, откажи се!
- Какво, по дяволите, говориш? - попита ядосано Марш. - Жулиж и неговите вампири трябва да се боят. Проклетият параход няма да мръдне без кормчия.
- Аз мога да го управлявам - каза Джошуа Йорк.
- Ще го направиш ли?
-Да.
Марш се почувства предаден, изпълнен с гняв.
- Защо? - попита той. - Джошуа, ти не си като тях!
- Ще бъда, ако не се върна - отвърна Йорк строго. - Ако нямам от отварата, жаждата ще ме покоси. Ще бъде много по-могъща след всички тези години, през които съм я потискал. Ще убивам, ще пия, ще бъда като Жулиж. Следващият път, когато вляза в нечия спалня, няма да бъде за разговор.
- Върви тогава! Донеси от проклетото питие! Но не подкарвай проклетия параход, не и преди да дойда.
- С въоръжени хора. Със заострени колове и омраза в сърцата. Готови да убиват. Няма да го позволя.
- На чия страна си?
- Онази, от която е моят народ.
- Там е Жулиж - тросна се Марш.
- Не - каза Джошуа Йорк и въздъхна. - Слушай, Абнър, и опитай да разбереш. Жулиж е кръвник. Той ги владее, владее всички. Някои са като него, покварени, зли. Катрин, Раймонд и други, те го следват доброволно, но това не важи за всички. Видя Валери, чу я какво каза в лодката. Не съм сам. Расите ни не са толкова различни. Сред нас има добри и зли и всички ние имаме свои блянове. Въпреки това, ако нападнеш парахода, ако се изправиш срешу Жулиж, всички те ще го защитават, без значение на какъв развой се надяват. Вековете на омраза и страх ще ги накарат. Между деня и нощта тече кървава река, а тя не се пресича лесно. Ония, които се колебаят, ако има такива, ще бъдат заставени. Ако дойдеш, Абнър, ще загинеш с другарите си. Не само заради Жулиж. Другите ще го пазят и ще мрат наред с твоя народ.
- Понякога трябва да рискуваш - каза Марш. - Ония, които помагат на Жулиж, заслужават смъртта.
- Наистина ли? - попита тъжно Джошуа. - Може би е така. Може би всички трябва да измрем. Не сме достойни за света, построен от твоята раса. Твоят вид е избил всички ни. Оцелелите са само шепа. Може би е настанал мигът да бъдат изклани - той се усмихна мрачно. - Ако целиш това, Абнър, тогава си спомни кой съм. Ти си ми приятел, но те са кръв от моята кръв, моят народ. Принадлежа им. Преди мислех, че съм техен цар.