Работниците бяха оставили един фенер върху купчина дъски край кърмата. Марш запали клечка на коляното си и светилникът засия. След това го подаде на Браун.
- Ето, носи го - каза рязко Марш.
С тези думи той тръгна по голямата дъска, водеща към главната палуба. Другите го последваха.
- Внимавайте къде пипате. Някъде боята още не е изсъхнала.
Най-ниската, наречена още основна, палуба беше пълна с машини. Фенерът хвърляше ярка светлина, но Браун все се движеше насам-натам и сенките на тежките съоръжения трептяха и се мърдаха злокобно, все едно са живи.
- Я задръж тук - нареди му Марш
Той се обърна към Йорк и вдигна бастуна си като голям хикоринов пръст, за да му посочи котлите - огромни метални цилиндри в две редици по протежение на палубата.
- Осемнадесет са - каза гордо Абнър. - С три повече от „Еклипс“. Тридесет и осем инча диаметър, двадесет и осем фута високи. Всички са така. - Отново махна с бастуна. - Пещите са направени с огнеупорни тухли и железни листа. Вдигнати са със скоби над палубата, за да се намали вероятността от пожар. - Той проследи с бастуна тръбите за парата, които излизаха от котлите и стигаха до машината, и всички се обърнаха към кърмата. - Цилиндрите са тридесет и шест инчови с високо налягане и ход от единадесет фута, също като „Еклипс“. Тоя параход ще изгълта цялата река, казвам ви.
Браун и Смит се засмяха, а Джошуа Йорк го погледна с усмивка.
- Елате горе - подкани ги Марш - Твоите хора май не се интересуват от машината, но със сигурност ще им хареса на другата палуба.
Стълбището от полиран дъб беше широко, с изящно резбовани перила и богато украсено. Започваше почти от носа на кораба и, поради размерите си, скриваше котлите и машината от погледа на пътниците, след това се разклоняваше и извиваше грациозно в две различни посоки, за да стигне до втората палуба, наречена още котелна. Тръгнаха по протежението на десния борд. Най-отпред крачеха Марш с бастуна си и Браун с фенера, за да показват пътя. Обувките им скърцаха по дървения под, докато се дивяха на готическите резби по колоните и парапета30 . Дървото бе старателно обработено и украсено с цветя, орнаменти и жълъди. Вратите и прозорците на каютите се разполагаха едни след други от предната до задната част на кораба. Първите бяха изработени от тъмен орех, а стъклата на вторите бяха изрисувани.
- Каютите още не са обзаведени - каза Марш, отвори една от вратите и ги поведе вътре. -Но ще получим само най-доброто: пухени легла и възглавници, огледало и маслена лампа за всяка стая. Нашите каюти са по-големи от тези на останалите кораби. Няма как да вземем повече пътници от параходите с нашите размери, но пък ще имаме повече място за всеки -той се усмихна. - Освен това можем да ги обзаведем по-добре.
Всяка каюта имаше по две врати. Едната водеше към палубата, а другата към вътрешността на кораба и салона - главната каюта31 на парахода.
- По главната каюта има още много работа - поясни Марш. - Елате да я видите.
Те влязоха и спряха вътре. Браун вдигна фенера високо над главата си, за да освети целия й простор. Салонът се ширеше от единия до другия край на котелната палуба. Пред погледа им нямаше нищо чак до отсрещната стена, с изключение на един пасаж по средата.
- Предната част е за господата, а задната - за дамите32 - поясни Марш - Разгледайте. Ней готово, но ще е за чудене и маене, като стане. Мраморният бар, ей там, е дълъг четиридесет фута. Зад него ще сложим поне толкова голямо огледало. Вече е поръчано. Ще има огледала и във всяка каюта. Предвидени са със сребърни рамки. И там също, огледало, високо дванадесет фута за дамите. - Той посочи напред с бастуна си. - Сега нищо не се вижда в тъмното, но таванският прозорец е със стъклопис и минава по цялото протежение на главната каюта. Долу ще сложим един от ония брюкселски килими33 . Ще има килими и в другите каюти. Избрали сме и сребърна машина за вода със сребърни чаши, ще я турим върху една засукана дървена маса. Разполагаме с роял, съвсем нови кадифени кресла, покривки от чист лен. Още обаче нищо не е внесено.