Марш изрази готовността си със сумтене, а Йорк и сподвижниците му тръгнаха към кораба, с който бяха пристигнали, и потънаха в мъглата. Дълго след като си отидоха, Марш продължаваше да стои в корабостроителницата. Взираше се в притихналия параход.
- „Трескав блян“ - каза силно той само за да вкуси от думите.
Странно, но за пръв път името не му прозвуча както трябва. Беше изпълнено с допълнително значение, което не харесваше. Потръпна само за миг, почувствал мраз, изсумтя и тръгна да си ляга.
29 Лоцманска будка - кабина, предназначена за кормчията, от която се управлява корабът.
30 При речните параходи втората палуба е опасана от коридор, открит откъм външната страна на кораба, като вместо стена има колони и парапет.
31 Главна каюта - общо помещение на кораба, кьдето екипажът и пътниците се събират заедно.
32 В параходите през XIX в. тази сегрегация по полов признак е била нещо обичайно.
33 Брюкселски килим - цветен килим с геометрични форми, съставени от многобройни части, които били особено популярни през първата половина на XIX в.
34 Ветровита палуба - най-високата палуба на парахода (в случай че не разполага с тексаска палуба). Името й идва от непрестанния вятър, който се носи над нея.
35 Степел - съоръжение за строителство и поправка на кораби.
36 Цитат от стихотворението на Джордж Байрон ,Тя ходи в красота като нощта" (превод Николай Тодоров).
37 Смуглата лейди - лирическа героиня в около двадесет Шекспирови сонета, на която те са посветени.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
На парахода „Трескав блян река Охайо, юли 1857
Трескав блян напусна Ню Олбани по мръкнало. Беше гореща вечер в началото на юли. За всичките си години плаване по реката Абнър Марш никога не се бе чувствал по-жизнен. Той прекара сутринта в грижи за последните приготовления в Луисвил и Ню Олбани. Нае бръснар, обядва с хората от корабостроителницата и пусна цял куп писма. Следобед се настани в каютата си, обиколи за последно парахода, за да се убеди, че всичко е наред, и приветства някои от пътниците в първа класа, които бяха пристигнали. Вечеря набързо и след това слезе до основната палуба, за да провери машиниста и огнярите и да нагледа работата на боцмана и пренасянето на последните товари. Слънцето печеше безмилостно и въздухът беше душен, а докерите, пренасящи сандъци, бали и варели по тесните талпи, лъщяха от пот. Боцманът ги ругаеше през цялото време. Марш знаеше, че от другата страна на пристанището в Луисвил за отпътуване се подготвят и други параходи: големият и тромав „Джейкъб Стрейдър“ от Пощенската параходна линия на Синсинати, бързият „Южняк“ на Параходно дружество „Синсинати & Луисвил“ и още половин дузина по-малки съдове. Внимателно следеше дали някой от тях тръгва надолу по реката и се чувстваше ужасно добре въпреки жегата и рояците комари, които се надигнаха от водата, когато слънцето вече клонеше към заник.
Основната палуба беше претъпкана от предната част до кърмата с товари, които запълваха почти цялото място, незаето от котлите, пещите и машината. Корабът щеше да пренесе сто и петдесет тона бали с тютюневи листа, тридесет тона желязо, безброй каци със захар, брашно и бренди, сандъци, пълни с изискани мебели за някакъв богаташ от Сейнт Луис, два блока каменна сол, няколко топа коприна и памук, тридесет бурета, пълни с пирони, осемнадесет кутии с пушки, малко книги, хартия и други дреболии. И накрая, свинска мас. Една дузина големи бъчви, пълни с най-фина свинска мас. Тя обаче не беше част от товарите. Марш я беше купил собственоръчно, за да я приберат с товара. На основната палуба имаше и пътници: мъже, жени, деца, многобройни като речните комари и кръжащи на групи край товарите. Вътре бяха натъпкани почти триста души, платили по долар, за да стигнат до Сейнт Луис. Имаха билет само за пътя. Хранеха се с храната, която бяха донесли на борда, а късметлиите си намираха дори някое местенце да подремнат. Повечето бяха чужденци -ирландци, шведи, едри холандци, и всички бръщолевеха на собствените си езици, които Марш съвсем не разбираше. Пиеха, ругаеха, удряха по някой шамар на децата си. Долу имаше и трапери, както и общи работници, които бяха твърде бедни, за да си позволят нещо повече от пътя по ценоразписа на Марш.
Пътниците в първа класа бяха платили по десет долара или поне ония, които щяха да пропътуват целия път до Сейнт Луис. Дори при тази цена почти всички каюти бяха заети. Сметководителят каза на Марш, че имат сто седемдесет и седем пътници от първа класа на борда. Марш прецени, че число с толкова седмици трябва да е на късмет. Списъкът включваше дузина плантатори, директора на едно голямо дружество за кожени изделия в Сейнт Луис, двама банкери, богат британец с трите си дъщери и четири монахини, пътуващи за Айова. На борда имаше и проповедник, но това не беше проблем, защото не пренасяха нито една сива кобила. Всеки моряк от речния флот знаеше, че да имаш едновременно свещеник и сива кобила на кораба си, носи голямо нещастие.