- Де да беше толкова лесно, ама не е. По дяволите, Джошуа, по реката има хиляди параходи и всички биха искали да сразят „Еклипс“. Той обаче също си има работа като нас самите: пътници, стоки. Не може да се състезава през цялото време. Пък и капитанът му трябва да е доста глупав да се съгласи на нашето предизвикателство. Че кои сме ние? Някакъв нов кораб, тъкмо излязъл от Ню Олбани, дето никой не го е чувал. „Еклипс“ може само да загуби от състезание с нас. - Той довърши още една чаша шери и я подаде на Йорк, за да бъде напълнена отново. - Първо трябва да си въртим търговията и да градим репутация. Да опознаем горното и долното течение на реката. Хората скоро ще заговорят колко сме бързи и ще се зачудят дали „Трескав блян“ може да бие „Еклипс“. Може би ще го засечем няколко пъти и ще го подминем. Ще запалим интереса, а хората ще се обзалагат. Можем да минем по някоя от отсечките, които взема „Еклипс“, и да бием времето му. Бързите параходи обират товарите, нал’ тъй? Плантаторите, спедиторите42 и подобните искат стоките им да стигнат пазара възможно най-бързо. Пътниците пък им харесва да са на известни кораби, стига да имат пари. Така че, както виждаш, след време хората ще решат, че сме по-бързи по долното течение и търговията ще се завърти към нас. Това па ще удари „Еклипс“ по кесията. И само гледай колко лесно ще си уредим състезание тогава, та да докажем пред всички кой е по-бърз.
- Разбирам - каза Йорк. - Пътуването ни до Сейнт Луис част от тази репутация ли е?
- Ми, тука не се опитвам да правя рекорди. Параходът е нов и трябва да се поочупи. Даже не сме взели постоянните кормчии. Още не го познаваме добре, пък и трябва да оставим достатъчно време на Уайти да се справи с всички дреболии по машината и добре да обучи огнярите - Марш остави на масата празната си чаша. - Това не значи, че няма да опитаме нещо друго обаче - каза той и се усмихна. - Имам си нещо наум покрай всичко това. Ще видиш.
- Добре - отвърна Джошуа Йорк. - Още шери?
- Не. Трябва да слезем в салона. Ще те черпя питие на бара. Гарантирам, че ще е по-добро от тая твоя проклетия.
- Удоволствието е изцяло мое - каза Йорк с усмивка.
За Абнър Марш тази нощ бе необикновена. Приличаше на вълшебство, на блян. Сякаш продължи четиридесет-петдесет часа, всеки от тях - безценен. Двамата с Йорк останаха будни до разсъмване. Пиха много, разговаряха дълго и славеха парахода си. На другия ден Марш се събуди с такова главоболие, че едва помнеше какво се е случило. Не всичко обаче беше изличено. Сети се как влиза в главната каюта, а тя бе по-луксозна и от най-изпипания хотел на света. Полилеите искряха, лампите сияеха, призмите блестяха. Огледалата караха каютата да изглежда два пъти по-широка, отколкото беше в действителност. Около бара имаше цяла тълпа. Говореше се за политика и други подобни. Марш се присъедини към тях и послуша оплакванията им от аболиционизма и споровете дали Стивън А. Дъглас43 заслужава да бъде президент. В това време Йорк поздрави Смит и Браун, които играеха карти на една от масите с няколко плантатори и един прочут комарджия. Някой свиреше на рояла, а вратите на каютите непрестанно се отваряха и затваряха. Цялата зала беше изпълнена със смях и светлини.
По-късно слязоха в един съвсем различен свят - основната палуба. Навсякъде бяха наредени товари, докери и палубни работници спяха върху въжени намотки и чували със захар, някакво семейство се бе събрало около огъня, който си бяха запалили, и готвеха или правеха нещо друго, а зад стълбището дремеше пияница. Машинното се къпеше в червена светлина като преизподнята, а Уайти беше в стихията си, с риза, подгизнала от пот, и изцапана с грес брада. Той непрестанно крещеше на подчинените си, за да го чуят въпреки писъка на парата и непрестанното чунка-чанка на колелата. Исполинските мотовилки44 се движеха нагоре-надолу с мощни тласъци. Марш и Йорк ги погледаха за известно време, докато горещината и миризмата на машинно масло не им дойдоха в повече.
Не след дълго се качиха на ветровитата палуба. Подаваха си бутилка, разхождаха се и разговаряха, брулени от студения вятър. Звездите блестяха като елмазената огърлица на някоя дама. Знамето на „Трескав блян“ се ветрееше на флагщоковете45 в предната и задната част на кораба, а водите на реката бяха по-черни от най-черния роб, който Марш беше виждал.
Пътуваха цяла нощ. Дейли изкара продължителна вахта в лоцманската будка и поддържаше добра скорост - макар и нищо особено, в сравнение с възможностите им - по тъмната река Охайо. Пътуването премина приятно, без дънери или наноси, които да ги затруднят. Само на два пъти се наложи да изпращат измервателната лодка. Оловото показа, че е достатъчно дълбоко и „Трескав блян“ продължи нататък. Минаха покрай няколко къщи на брега, повечето със спуснати кепенци, но прозорците на една светеха. Марш се зачуди кой ли стои буден в нея и какво ли си е помислил, когато е преминал корабът. Сигурно е бил хубава гледка, със залетите от светлина палуби, музиката и смеха, искрите и пушека на комините, името, изписано с големи, красиви, сини букви със сребърен контур. Почти му се прииска да се намира на брега само за да го види.