След като се нагледа на всичко това, Марш хвана Йорк под лакътя и го поведе към лоцманската будка. Там беше претъпкано. Дейли стоеше на кормилото и пиеше кафе, а други двама лоцмани бяха седнали на кушетката заедно с трима пътници. Нито един от тези кормчии не беше нает от Марш, но според закона на реката професията им позволяваше да се возят безплатно. Обикновено се събираха в лоцманската будка да поговорят с рулевия на вахта и да следят пътя. Абнър не им обърна внимание.
- Господин Дейли - каза той, - пред вас има параход.
- Виждам, капитан Марш - отвърна кормчията с плаха усмивка.
- Кой е? Знаеш ли го, Дейли?
Корабът не беше нищо особено - малък параход с колело на кърмата и лоцманска будка, квадратна като кутия от бисквити.
- Никаква идея - отвърна лоцманът.
Абнър Марш се обърна към Джошуа Йорк.
- Джошуа, ти си истинският капитан и не ща да ти казвам какво да правиш, ама много ми се ще да разбера кой е параходът пред нас. Що не наредиш на Дейли да го настигне, та да си поотдъхна от тая работа.
- Разбира се - каза Йорк с усмивка. - Господин Дейли, чухте капитан Марш. Смятате ли, че „Трескав блян“ може да настигне кораба пред нас?
- Всичко може да настигне - отвърна кормчията.
Той поиска още пара от машиниста и наду свирката отново. Призрачният й писък проеча над реката като предупреждение за другия съд, че „Трескав блян“ идва за него. Екът беше достатъчен, за да накара всички пътници да напуснат главната каюта и да излязат на палубата. Дори накара пасажерите от основната палуба да оставят чувалите си с брашно. Двамина дори опитаха да влязат в лоцманската будка, но Марш ги изгони заедно с тримата, които вече бяха вътре. Както обикновено правят пътниците, всички се втурнаха към предната част на кораба, а след това - към бакборда46, когато стана ясно, че от тази страна ще минат покрай другия параход.
- Проклетите пътници - измърмори Марш. - Винаги се тъпчат от едната страна. Един ден, като се скупчат всички, ще обърнат някой нещастен параход, сигурен съм.
Въпреки оплакването си Марш се радваше. Там долу Уайти нареди да хвърлят повече дърва, пещите ревяха, а големите колела се движеха все по-бързо. Всичко свърши почти мигновено. „Трескав блян“ поглъщаше милите между двата съда и когато подмина опонента си, от палубите долу се надигна вълна от весели възгласи - истинска музика за ушите на Марш. Докато минаваха покрай малкия колесар, Йорк прочете името му, написано върху лоцманската будка.
- Мисля, че е „Мери Кей“ - каза той.
- Бре, гръм да ме удари! - възкликна Марш.
- Известен кораб ли е? - попита Йорк.
- Не, разбира се. Никога не съм го чувал. К’во ще кажеш за това, а?
Той се разсмя гръмогласно и потупа Йорк по гърба. Не след дълго всички в лоцманската будка се смееха.
Преди да се съмне, „Трескав блян“ подмина още половин дузина параходи, включително един със странични колела, който беше не по-малък от самия него. Нищо обаче не ги развълнува, колкото надпреварата с „Мери Кей“.
- Искаше да знаеш как ще започнем работата - каза Марш на Йорк, когато излязоха от лоцманската будка. - Е, Джошуа, започнахме я.
- Да - каза Йорк и погледна назад. Светлините на „Мери Кей“ искряха в далечината. -Така е.
38 Град Начес, намиращ се по поречието на р. Мисисипи, се дели на две. Горна част, която била построена върху хълм, и долна, която служела като пристанище за корабите, плаващи по реката. Посещенията в долната част на града били известни с пошлостта си, тъй като там се намирали множество барове, публични домове, игрални зали и др. Тази част от града, по думите на един пътешественик от първата половина на XIX в., била ..най-безнравственото място по цялото поречие на Мисисипи".
39 Палисандър - дърво с тъмнокафяв цвят, срещащо се в джунглите на р. Амазонка.
40 Един от най-известните вестници в САЩ от този период, издаван в Ню Йорк. Негов главен редактор е Хорас Грийли (1811-1872). Тиражът му надминавал 200 хиляди. Излиза от 1841 до 1966 г.
41 „Хералд" - друг нюйоркски вестник, излизал между 1835 и 1924 г