42 Спедитор - страна по спедиционен договор, която се задължава да сключи договор за превоз на товари от свое име, но за сметка на другата страна по съглашението.
43 Стивън Арнолд Дъглас (1813-1861) - бележит американски политик от Демократическата партия, който е кандидат за президент на изборите през 1860 г, но е победен от републиканеца Ейбрахам Линкьлн.
44 Мотовилка - машинен елемент, свързващ буталото с коляновия вал.
45 Флагщок - корабен пилон за знаме.
46 Бакборд - лявата страна на кораба, гледан от кърмата.
ПЕТА ГЛАВА
На парахода „Трескав блян река Охайо, юли 1857
Макар и с главоболие, Абнър Марш беше прекалено съвестен моряк, за да проспи такъв важен ден като този. Надигна се от леглото около единадесет, след едва няколко часа сън, наплиска се с малко хладка вода от легена на нощното шкафче и се облече. Имаше работа за вършене, а Йорк нямаше да се появи до мръкнало. Марш нахлупи шапката си, намръщи се пред огледалото и поприглади брадата си. След това взе бастуна и се запъти с тежки стъпки към котелната палуба. Първо отиде до умивалните, след това се дотътрузи в кухнята.
- Пропуснах закуската, Тоби - каза той на готвача, който вече приготвяше обяда. - Кажи на едно от твоите момчета да ми сложи половин дузина яйца и едно дебело парче шунка и да ги качи на тексаската, ясно? И кафе. Много кафе.
В главната каюта Марш изпи набързо едно-две питиета, които го накараха да се почувства малко по-добре. Побъбри любезно с един пътник и сервитьорите, а след това побърза да се качи горе, за да посрещне храната. Когато се справи с нея, отново дойде на себе си. Отиде в лоцманската будка и видя, че вахтата се е сменила. На кормилото стоеше другият кормчия. При него беше и един от авантаджиите.
- Добро утро, господин Кич - каза Марш на лоцмана. - Как е параходът?
- Ни са оплаквам - отвърна кормчията и хвърли поглед към капитана. - Бая е скоклив тоя кораб. Ако ще плавате надолу от Ню Орлиънс, намерете си добри хора. Опитна ръка си трябва, аха.
Марш кимна. Очакваше го. Обикновено бързите кораби бяха трудни за управление. Това не го притесняваше. Нямаше как лоцман, който не знае какво върши, да се озове на кормилото на „Трескав блян“.
- А к’ва е скоростта? - попита Абнър.
- Достатъчна - отвърна лоцманът със свиване на рамене. - Може и повече, но господин Дейли каза, че не бързате, затова се мотаем.
- Акостирай, като стигнем Падука - нареди Марш. - Няколко пътници трябва да слязат. Имаме и товари за там.
Той поговори още няколко минути с рулевия и накрая слезе отново на котелната палуба. Главната каюта беше подготвена за обед. Яркото слънце обливаше всичко с разноцветни лъчи през стъклописа. По цялата дължина на салона се простираше дълга редица от маси. Сервитьорите носеха сребърни прибори и порцелан, а кристалните чаши светеха като брилянти. Откъм кухнята Марш долови чудна миризма и веднага му потекоха лигите. Спря се и погледна менюто. Веднага реши, че още е гладен. Освен това Йорк го нямаше. Беше подходящо един от капитаните да се храни с пътниците и останалите длъжностни лица. Марш оцени обяда като превъзходен. Справи се с голяма чиния печено агнешко в сос от магданоз, дребен гълъб, много ирландски картофи. Чувстваше се превъзходно. Дори разреши на свещеника да разкаже подробно за християнизацията на индианците, макар че обикновено не понасяше бръщолевене за религия на борда. Все пак пътниците трябваше някак да се развличат. Дори най-прекрасният интериор омръзваше след време.
Още през ранния следобед „Трескав блян“ достигна Падука - пристанище в Кентъки, тъкмо където Тенеси се влива в Охайо. Бяха спирали още два пъти, но за първи път - толкова продължително. През нощта, докато Марш спеше, бяха оставили трима пътници в Роузбъро и качиха малко дърва и други товари в Евънсвил. В Падука обаче разтовариха дванадесет тона железни кюлчета, а с тях - и малко брашно, захар и книги. След това качиха поне петдесет тона дървен материал. Градът беше известен с дърводобива си. Надолу по Тенеси непрестанно плаваха цели стволове под формата на салове, които все препречваха пътя на параходите. Като повечето моряци, Марш не понасяше саловете. Обикновено те нямаха светлини през нощта и някой кораб с по-малко късмет неизбежно ги засичаше. Тогава екипажите им започваха да викат, ругаят и да замерят съда. За щастие, когато акостираха, в Падука нямаше салове. Марш хвърли един поглед на товара, чакащ на брега. В него влизаха няколко големи палета със сандъци и бали с тютюн. Капитанът реши да използва мястото на основната палуба, за да качи още стока. Щеше да е грехота да остави толкова много на другите кораби. „Трескав блян“ вече се намираше до пристана и цяла тълпа докери спусна талпите, за да пренесе по тях товара. Косматия Майк премина покрай тях и започна да крещи: