- По-бързо, не сте ми първа класа да се шляете. Ей, момко, изпуснеш ли това, ще хвърля желязото по тиквата ти - и така нататък.
Подвижното мостче се спусна с грохот и пътниците за Падука слязоха.
Марш най-накрая взе решение. Той отиде в кабинета на сметководителя, който работеше по няколко коносамента47 .
- Спешна ли е работата ви, господин Джефърс? - попита Абнър.
- Съвсем не, капитан Марш - отвърна Джонатоун, а след това свали очилата си и ги изтри с кърпичка. - За Кайро са.
- Добре - каза Марш. - Ела с мен. Отиваме на брега да разберем на кого е цялата тази стока, дето седи на брега и я пече слънцето. Мисля, че поне част от нея е за Сейнт Луис или някъде нататък. Може би ще направим малко пари.
- Отлично - отвърна Джефърс. Той стана от стола, приглади спретнатата си прическа, провери дали голямата желязна каса е заключена и взе бастуна си. - Знам една хубава кръчма в Падука.
Сделката си струваше. Лесно намериха собственика на тютюна и го заведоха в кръчмата, където Марш се оказа достатъчно убедителен, за да вземе товара на „Трескав блян“, а Джефърс спазари добра цена. Отне им три часа, но Абнър се чувстваше изключително удовлетворен, когато заедно със сметководителя се връщаха към кораба.
Косматия Майк се излежаваше на пристана, пушеше пура и разговаряше с боцмана на някакъв друг кораб.
- Тия вече са ваши - каза Марш и посочи към тютюна с бастуна си. - Казвай на момчетата да ги натоварят бързо, че тръгваме.
Абнър се облегна на парапета на котелната палуба и наблюдаваше със задоволство как докерите пренасят пъргаво балите, преди Уайти да е подал пара. Успя да забележи и още нещо: на пътя, недалеч от пристанището, имаше цяла редица от хотелски омнибуси48, теглени от коне. Вгледа се в тях с любопитство, подръпвайки бакенбардите си. След това се качи до лоцманската будка.
Кормчията се подкрепяше с парче пай и чаша кафе.
- Господин Кич - каза му Марш. - Не потегляйте, преди да ви дам сигнал.
- Защо, господин капитан? Корабът е почти натоварен, а парата вече се вдига.
- Погледни ей там. - Капитанът вдигна бастуна си. - Тия омнибуси водят пътници до пристанището или пък ги чакат да пристигнат. Не става дума за наши пътници, а в същото време едва ли биха се подредили толкова много за някой малък колесар. Имам предчувствие.
Само няколко мига по-късно всички догадки се оказаха оправдани. Пръскайки пара, пушек и искри по Охайо, бърз като самия дявол, се появи първокласен параход със странични колела. Марш го позна веднага, дори преди да е прочел името му. Беше „Южняк“ от Параходно дружество „Синсинати & Луисвил“
- Знаех си! - възкликна Марш. - Тръгнали са от Луисвил половин ден след нас. Значи се движат по-бързо.
Той се премести до страничния прозорец, дръпна изящните завеси, потулили жаркото обедно слънце, и загледа, докато другият кораб акостираше.
- Няма да останат дълго - каза Абнър на лоцмана. - Няма да товарят или разтоварват, имат само пътници. Остави ги да тръгнат преди нас, ясно? Нека тръгнат по реката, след това потегли след тях.
Кормчията излапа последната хапка пай и избърса глазурата от устата си с кърпичка.
- Искате да оставя „Южняк“ пред нас и след това да го изпреваря? Ще му дишаме парата чак до Кайро, капитане, а след това ще го изгубим от поглед.
Абнър Марш се разгневи като буреносен облак.
- Какви ги говорите, господин Кич? Не ми се слушат такива. Ако не можете да го направите, признайте си и ще изритам господин Дейли от леглото, за да хване кормилото.
- Но това е „Южняк“ - настоя Кич.
- А това е „Трескав блян“, не го забравяй! - извика Марш.
Той се обърна и излезе намръщен от будката. Всички проклети лоцмани си въобразяваха, че са царе на реката. Естествено, те си бяха такива, само корабът да е в движение, но това не им даваше причини да хленчат заради някое дребно състезание или да се съмняват в парахода си.
Яростта му отмина, щом видя, че „Южняк“ приключва с пътниците. Надяваше се на нещо такова още откакто видя другия параход край Луисвил, но не се бе осмелявал да стигне чак дотук в мечтите си. Ако „Трескав блян“ можеше да задмине „Южняк“, репутацията му щеше да е наполовина изградена, стига да се разчуе сред местните. Този кораб, заедно със своя близнак „Северняк“, бяха гордостта на параходната си линия. Построени през петдесет и трета, те бяха необикновени съдове - проектирани специално за висока скорост. Бяха по-малки от „Трескав блян“ и Марш не знаеше за други параходи, които да превозват само пътници, никакъв друг товар. Недоумяваше как изобщо печелят нещо, но това нямаше значение. Беше по-важно колко са бързи. През петдесет и четвърта „Северняк“ постави нов рекорд за отсечката Луисвил-Сейнт Луис. „Южняк“ го подобри на следващата година и още държеше най-доброто време - ден и деветнадесет часа без прекъсване. Високо на лоцманската му будка бяха окачени позлатените еленови рога, които обозначаваха най-бързия параход по Охайо.