- Ако котлите гръмнат и стане пожар, да те оставя да се опечеш, така ли?
Очите на Йорк блеснаха в сумрака.
- Не, но може би ще е по-добре за теб, ако го направиш. Когато се събудя, съм неспокоен. Не съм на себе си. Понякога правя неща, за които после съжалявам. Затова бях толкова рязък.
Извинявам се за това, но ще се случва отново. Може би ще е и по-зле. Разбираш ли, Абнър? Никога не идвай тук, когато вратата е заключена.
Марш се намръщи, но нямаше какво да отвърне. Все пак беше сключил сделка. Ако Йорк се разстройваше толкова от липсата на сън, това си беше негов проблем.
- Разбирам - каза той. - Приемам извинението и ти предлагам моето, ако изобщо има значение. Искаш ли да гледаш как задминаваме „Южняк“? И без това вече си буден.
- Не - отвърна Йорк с мрачно изражение. - Но не е, защото не искам да го видя, Абнър. Искам. Трябва обаче да разбереш - нуждая се от отдих. Жизненоважно е. Не обичам и слънцето. Светлината му е хаплива, пареща. Някога изгарял ли си лошо? Ако си, ще разбереш. Знаеш колко съм бял. Не се разбираме със слънцето. Това е здравословен проблем, Абнър. Не ми се говори повече за него.
- Добре - примири се Марш и усети как палубата потръпна леко. Свирката нададе пронизителен писък отново. - Тръгваме. Трябва да вървя, Джошуа. Извинявай, че те обезпокоих. Извинявай.
Йорк кимна, обърна се и наля още от противното си питие.
- Зная - той отпи малко. - Тръгвай. Ще се видим по-късно, на вечеря. - Марш се втурна към вратата, но гласът на приятеля му го спря. - Абнър.
-Да?
Джошуа го възнагради с усмивката на бледите си устни.
- Победи ги, Абнър. Победи ги.
Марш се ухили и излезе от каютата.
Когато се качи в лоцманската будка, „Трескав блян“ беше напуснал пристанището и обръщаше хода на колелата си напред. „Южняк“ вече плаваше надолу по реката. Около будката се бяха събрали поне шестима кормчии с безплатен билет. Те разговаряха, дъвчеха тютюн или се обзалагаха дали ще настигнат другия параход. Дори господин Дейли прекъсна дрямката си, за да дойде. Всички пътници усетиха, че се готви нещо. Палубите долу бяха претъпкани. Някои се надвесваха над перилата, а други се отправиха към бака49, за да виждат по-добре.
Кич завъртя голямото колело в черно и сребърно. „Трескав блян“ тръгна по главния канал и се понесе зад своя съперник. Кормчията поиска още пара. Уайти хвърли въглища в пещта и хората на брега се насладиха на истинско зрелище, когато комините изпуснаха огромни облаци гъст черен дим. Абнър Марш стоеше зад лоцмана, подпираше се на бастуна и присвиваше очи. Този следобед слънцето обливаше с лъчите си кристалночистите сини води на реката, които хвърляха ослепителни танцуващи отблясъци, ярки и болезнени за очите. Пяната, образувана от колелата на „Южняк“, ги разсичаше на хиляди пламтящи късчета. За миг всичко изглеждаше твърде лесно. „Трескав блян“ се понесе напред като вълна, от него се надигнаха пара и пушек. Американските знамена плющяха страховито, колелата загребваха вода с нарастваща скорост, някъде долу машината бучеше. Разстоянието между двата парахода се стопяваше. „Южняк“ обаче не беше „Мери Кей“ - невзрачен колесар, - та да остане някъде назад. Не след дълго капитанът или лоцманът му схвана какво се случва и отговори, ускорявайки предизвикателно. Пушекът му се сгъсти и се понесе към парахода отзад, калватерът50 се разпени и развълнува. За да го избегне, Кич трябваше да отклони курса на „Трескав блян“, но така изгуби част от скоростта. Разстоянието между корабите отново се увеличи и остана такова.
- Продължавай да ги следваш - каза Марш на кормчията, след като стана ясно, че позициите на параходите засега са постоянни.
Той излезе от лоцманската будка, за да намери Косматия Майк Дън. Накрая го откри на бака с крака, вдигнати върху един сандък, и дебела пура в уста.
- Събери всички моряци и докери - нареди му капитанът. - Ще балансираме кораба.
Косматия Майк кимна, стана от мястото си, загаси пурата и почна да крещи.
След няколко мига почти целият екипаж се струпа край носа и на бакборда, за да преместят поне частично тежестта на пътниците. Повечето се намираха в предната част на кораба и дясно на борд, за да наблюдават състезанието.
- Проклети пасажери - измърмори Марш.
Сега „Трескав блян“ се оказа с по-добър баланс и бавно започна да се доближава към „Южняк“. Марш се върна в лоцманската будка. И двата парахода плаваха на пълни обороти и бяха сравнително равностойни. Абнър Марш знаеше, че „Трескав блян“ е по-бърз, но това не беше достатъчно. Товарът тежеше много и параходът пътуваше потопен ниско във водата, и то в калватера на опонента си. Вълните се разбиваха в носа му и го забавяха. „Южняк“ напредваше с лекота. Тежаха му само пътниците, а пред него се простираха спокойните води на реката. Стига да нямаше повреди или сблъсък, всичко вече зависеше от лоцманите. Кормилото сякаш се превърна в част от Кич. Той го въртеше с лекота и се вкопчваше във всяка възможност да измъкне минута-две. Зад него Дейли и останалите кормчии оживено даваха съвети за отделни отсечки от реката и как е най-добре да бъдат преодолени.