Типтън му разказа всичко и Дамон Жулиж го погледна с усмивка.
- Заведи ги в трапезарията. Скоро ще дойда при вас.
Там имаше голям стар полилей, който Били никога не беше виждал запален. Когато въведе ловците на роби, намери кибрит и запали малка маслена лампа, която постави по средата на дългата маса, която хвърли пръстен от светлина върху бялата ленена покривка, но остави останалата част от тясната и висока стая в сенките. Двамата Джонстън седнаха. По-младият се оглеждаше неспокойно. Ръката му не изпускаше пищова и за секунда. Негрите се държаха за ръце уплашени в единия край на масата.
- Къде е тоя Жулиж? - изръмжа Том Джонстън.
- Ей сега, Том - отвърна Киселия Били. - Още малко търпение.
В следващите десет минути никой не продума. Изведнъж дъхът на Джим Джонстън секна.
- Гледай, тате, някой стои на вратата!
Входът водеше към кухнята. Там нямаше никаква светлина. Вече беше нощ и единствено маслената лампа на масата мъждукаше в тази част на къщата. Нищо не се виждаше в другата стая освен мрак, заплашителни сенки и нещо като очертанията на човек, който не помръдваше.
Лили изплака и негърът Сам я притисна към себе си. Том Джонстън скочи на крака и столът му изскърца върху дървения под. Лицето му беше сурово. Той извади пищова си и дръпна петлето.
- Кой е там? Излез!
- Не се тревожете - каза Дамон Жулиж.
Всички се извърнаха на другата страна, Джонстън подскочи, все едно бе видял призрак. Жулиж стоеше под засводения вход в преддверието на трапезарията върху фон от тъмнина. Усмихваше се чаровно. Беше облечен в дълъг черен костюм с червена копринена вратовръзка. На светлината от лампата очите му изглеждаха мрачни и присмехулни.
- Това е Валери - каза Жулиж.
Чу се шумолене на рокля. Тя излезе от мрака и застана на кухненската врата. Беше бледа, мълчалива и поразително красива. Джонстън я изгледа и се засмя.
- Аха - каза той. - Жена. Простете, господин Жулиж. Тия негърски истории са ме наплашили.
- Напълно ви разбирам - каза Дамон Жулиж.
- Зад него има и други - прошепна Джим Джонстън.
Всички ги видяха. Мрачни силуети, неясни и стопяващи се в мрака зад господаря на дома.
- Мои приятели - каза Жулиж с усмивка.
От дясната му страна се появи жена в светлосиня рокля.
- Смития - каза той.
Отляво пък изплува още една дама, в зелено.
- Адриен - представи я Жулиж и направи муден жест с ръка към останалите. - Това пък са Раймонд, Жан и Кюрт. - Тихи като котки, те изплуваха заедно от мрака през други от многобройните врати на стаята. - Зад вас са Ален, Жорж и Венсан.
Джонстън се извърна внезапно и ги видя как излизат от сенките. Зад Жулиж се появиха и други. Чуваше се единствено шумоленето на дрехите им. Движеха се напълно безшумно. Всички се усмихваха и гледаха приветливо.
Киселия Били не издаваше емоциите си, въпреки че начинът, по който Том Джонстън грабна оръжието си и се оглеждаше наоколо като уплашено животно, го развеселяваше.
- Господин Жулиж - каза той. - Длъжен съм да ви съобщя, че господин Джонстън, който стои пред вас, следи да не остане излъган. Разполага с оръжие, господин Жулиж. Синът му също има револвер. Освен това са много сръчни с ножа.
- Ех! - възкликна Дамон Жулиж.
Негрите започнаха да се молят, а младият Джим Джонстън погледна към него и също извади оръжието си.
- Довели сме робите ви - каза той. - Няма да ви безпокоим с възнаграждения. Просто ще си вървим.
- Ще си тръгвате? - учуди се Жулиж. - Но как ще ви пусна без награда? Дошли сте чак от Арканзас само за да ни доведете две чернилки. Няма да го допусна.
Той прекоси стаята. Джим Джонстън, неспособен да отклони поглед от тъмните му очи, вдигна пистолета и остана неподвижен. Жулиж го взе от ръката му и го остави на масата. След това погали една от страните на младежа.
- Като изключим цялата мръсотия, ти си красавец - каза му той.
- К’во правиш със сина ми? - извика Том Джонстън и му направи жест с револвера си да се отдръпне. - Остави го!
Дамон Жулиж се обърна за миг.
- Синът ти притежава някаква примитивна, груба красота - каза той. - Ти пък имаш брадавица.
- Той е брадавица - заяви Киселия Били. - Също толкова е неприятен.
Том Джонстън се изпълни с ярост, а Дамон Жулиж разтегли устни в усмивка.
- Наистина - каза той. - Забавно, нали, Били?
Жулиж махна на Валери и Адриен. Те минаха плавно край него и всяка хвана младия Джим Джонстън под ръка.
- Имате ли нужда от помощ? - попита Киселия Били.
- Не, но благодаря - отвърна Жулиж.
С грациозен, почти незабележим жест той вдигна длан и нежно я опря в издължената шия на младежа. Джим Джонстън нададе хриплив, сподавен вопъл. В същия миг върху гърлото му се появи тънка червена линия - алена огърлица, чиито ярки на цвят зърна набъбваха пред очите им. Накрая се разпукаха и кръвта се стече по кожата му. Джим Джонстън опита да се измъкне, но желязната хватка на бледите жени беше непреодолима. Дамон Жулиж се приведе и притисна устни към струйките, за да погълне парещата червена течност.