- Хубав ли е паят? - попита усмихнат Джошуа Йорк, който стоеше с чаша бренди в ръка.
- Тоби само такива прави - отвърна Марш. - Трябваше да опиташ - той стана от масата. -Хайде, пий, Джошуа. Време е.
- Време?
- Искаше да изучиш реката, нали? Няма да стане, както си седиш на масата. В това съм сигурен.
Йорк пресуши чашата си и се качи заедно с Марш в лоцманската будка. На вахта беше Карл Фрам. Той се излежаваше на кушетката и изпускаше къдрав дим с лулата си, докато чиракът му - висок младеж с коса до раменете - стоеше на кормилото.
- Капитан Марш - каза Фарм и кимна. - А вие сигурно сте тайнственият капитан Йорк. Радвам се да ви срещна. Никога досега не съм бил на параход с двама капитани. - Той се ухили с дълга, налудничава усмивка, която разкри един златен зъб. - Капитаните на тоя кораб са почти колкото жените ми. Разбира се, за това си има причина. Все пак котлите тук, огледалата и среброто са повече, отколкото на всеки друг съд, така че са му нужни и повече командири. - Слабоватият кормчия се приведе напред, изтръска пепелта от лулата си в голямата желязна печка, която бе мрачна и студена в плътната тъма на горещата нощ - Какво да направя за вас, господа?
- Трябва да изучим реката - каза Марш.
Кормчията вдигна вежди.
- Да изучите реката? Аз си имам чирак. Нали тъй, Джоди?
- Точно така, господин Фрам.
Лоцманът се усмихна и вдигна рамене.
- Сега обучавам Джоди. Всичко е уговорено предварително. Ще ми даде шест хиляди долара от заплатите си, след като си получи разрешителното и го приемат в лоцманския съюз. Правя го за малко пари, понеже познавам родителите му. Вашите не ги познавам, не ги познавам изобщо.
Джошуа Йорк разкопча тъмносивата си жилетка. Под нея носеше чантичка с пари. Извади една златна монета от двадесет долара и я постави на печката. Жълтеникавият метал нежно засия върху черното желязо.
- Двадесет - каза Йорк и постави още една монета върху тази. - Четиридесет - последва трета. - Шестдесет - той преброи до триста и закопча отново жилетката си. - Боя се, че толкова нося със себе си, господин Фрам, но ви уверявам, че не страдам от липса на финанси. Нека се разберем за седем хиляди долара. Още толкова ще получи господин Олбрайт, ако двамата ме научите на всичко за управлението и опресните познанията на капитан Марш Получавате ги веднага, не от заплати. Какво мислите?
Фрам остана съвсем спокоен. Той захапа лулата си дълбокомислено, сякаш преценяваше предложението, и накрая протегна ръка, за да събере златните монети.
- Не мога да говоря от името на господин Олбрайт, но колкото до мен - аз харесвам цвета на златото. Ще ви науча. Защо не дойдете утре сутрин, когато започва вахтата ми?
- Капитан Марш не би имал затруднения с това - каза Йорк, - но аз предпочитам да започна незабавно.
Фрам се огледа наоколо.
- По дяволите. Не виждате ли, че е нощ! Обучавам Джоди поне от година. Едва от месец му разрешавам да кормува по тъмно. Съвсем не е лесно. Отказвам - тонът му беше строг. -Първо ще ви науча през деня, когато се вижда накъде отиваме.
- Ще се науча през нощта. Имам по-особен график, господин Фрам. Няма защо да се притеснявате. Виждам прекрасно в тъмното, вероятно доста по-добре от вас.
Лоцманът се изправи на дългите си крака, отправи се наперено към кормилото и пое управлението.
- Слизай, Джоди - каза той и момчето се отдръпна. - Няма човек, който да вижда достатъчно добре, за да прекоси трудна отсечка в тъмното. - Стоеше с гръб към тях и се взираше в черните води, в които се отразяваха звездите. Някъде в далечината виждаха светлините на друг параход. - Днес нощта е ясна, безоблачна, луната е наполовина, а реката не буйства. Вижте я. Като черно стъкло е. А бреговете? Лесно се виждат къде са, нали?
- Да - каза Йорк.
Марш се усмихна, но замълча.
- Е - отвърна Фрам, - невинаги е така. Понякога няма луна и облаците скриват цялото небе. Тогава е много тъмно. Толкова, че нищо не се вижда. Бреговете се отдръпват и не разбираш къде са. Ако не знаеш какво правиш, можеш да заседнеш. Друг път ти се изпречват сенки, които са толкова плътни, че приличат на суша. Трябва да ги разпознавате, иначе цяла нощ ще заобикаляте несъществуващи препятствия. Откъде мислите, че кормчиите знаят тия неща, капитан Йорк? - Фрам не го остави да отговори. Той потупа едното си слепоочие. -Памет. Наблюдават проклетата река през деня и я запомнят. Цялата. Всеки завой, всяка къща край пътя, всеки склад за дърва, къде е дълбока и къде плитка, местата, от които да преминеш. Параход се управлява със знания, капитан Йорк, не със зрение. Първо обаче се гледа, за да запомниш, а през нощта не се вижда добре.