Винаги беше пестелив. Отговаряше само на зададения въпрос и не казваше нищо повече.
- Къде спираме?
- Склад за дърва, капитане.
Марш видя, че по-напред, на западния бряг наистина има такъв.
- Господин Олбрайт, сигурен съм, че заредихме гориво преди по-малко от час. Едва ли сме изгорили всичко. Косматия Майк ли ви каза да акостирате?
Боцманът имаше задължение да следи за горивото.
- Не, господине. Това е заповед на капитан Йорк. Според него трябва да спра точно тук, без значение дали се нуждаем от гориво или не - Олбрайт хвърли един поглед напред. Беше дребен, спретнат мъж с тънък черен мустак, червена копринена вратовръзка и ботуши от лачена кожа. - Трябва ли да продължа?
- Не - отвърна Абнър Марш колебливо и се замисли, че Йорк би трябвало да го предупреждава за такива неща. Сделката обаче си беше сделка и даваше възможност на Джошуа да раздава шантави нареждания. - Знаете ли колко дълго ще останем?
- Чух, че Йорк има някаква работа на брега. Ако не се появи до мръкнало, значи цял ден.
- Мамка му. Графикът... пътниците ще задават куп досадни въпроси - Марш смръщи вежди. - Е, предполагам, че не можем да направим нищо по въпроса. Нека поне натоварим малко дърва, докато сме тук. Ще се заема с това.
Абнър се разбра с момчето, завеждащо склада - слабовато негърче с тънка памучна риза. То изобщо не се пазареше за стоката. Капитанът купи от него бук на цена като за канадска топола и дори го убеди да добави няколко снопа борови трупи. Докато пристанищните работници и докерите товареха, Марш погледна цветнокожото момче в очите и се усмихна.
- Нов си, нали?
То кимна.
- Аха, гус’дин капитан.
Марш му кимна в отговор и тъкмо се обръщаше да си тръгва, когато момчето отново заговори.
- От седмица съм тука, капитане. Старият бял, дето беше тука, го излапаха вълците.
Абнър изгледа строго събеседника си.
- Намираме се на няколко мили северно от Ню Мадрид, нали, момче?
- Тъй сий, капитане.
Когато се върна на парахода, капитанът не можеше да си намери място от яд. Проклетият Джошуа Йорк. Какво беше намислил? Защо трябваше да си губят целия ден край тоя проклет склад? Отначало Марш искаше да изтича до каютата на Йорк и добре да си поговорят, но после реши да не прибързва. Не беше негова работа. Насили се да приеме това и зачака.
Часовете минаваха бавно, а „Трескав блян“ стоеше неподвижен край склада за дърва. Десетина парахода минаха край него и продължиха надолу по течението. Това само раздразни Абнър Марш още повече. Поне още толкова отплаваха и в другата посока. Кратка схватка с ножове между двама пътници от основната палуба доведе до оживление на борда. Повечето пасажери и членове на екипажа бяха изнесли столовете си на палубата, за да се излежават на припек, пушеха, дъвчеха тютюн или спореха за политика. Джефърс и Олбрайт играеха шах в лоцманската будка. Фрам разказваше небивалици в главната каюта. Някои от дамите започнаха да уговарят танци. А Абнър Марш вече започваше да губи търпение.
След залез, докато Марш седеше на тексаската палуба, пиеше кафе и убиваше комари с плесници, той стана свидетел как Джошуа Йорк напуска кораба заедно със Симж. Капитанът видя как те спират до колибата, как разговарят с момчето от склада и след това продължават по набраздения от колела разкалян път към гората.
- Така значи - каза Марш и се изправи, - нито ще споменат, че излизат, нито ще кажат здравей - той се намръщи. - Дори забравиха за вечерята. Това подсети Абнър да слезе до основната палуба и да си вземе нещо за ядене.
Часовете отминаваха един след друг, а пътниците и екипажът започваха съвсем да губят търпение. Някои вече пиеха здраво. Някакъв плантатор започна игра на браг55, друг запя, а един твърдоглав младеж получи удар с бастун, задето агитира за аболиционизъм.
Към полунощ Абнър Марш беше в салона с Косматия Майк и го потупваше по рамото. Капитанът беше дал заповед да го извикат веднага, щом Йорк се появи. Научи обаче, че се е завърнал Симж.
- Викай твоята сбирщина на борда и кажи на Уайти да подава пара - сопна се той на Майк. - Имам много път за наваксване.
След това отиде да намери Йорк, но откри, че той така и не се е върнал на борда.
- Джошуа каза да продължиш към Ню Мадрид - съобщи му Симж. - Той ще върви по сушата и ще се срещнете там.
Марш го заля с въпроси, но не успя да изкопни нищо. Симж го прикова с дребните си студени очи и повтори, че „Трескав блян“ трябва да чака Йорк в Ню Мадрид.
Последва кратко, но приятно пътуване. Градът не беше далеч от склада да дърва и Абнър Марш се зарадва, че е време да оставят това пусто място и да продължат напред.