- По дяволите, Джошуа - мърмореше си капитанът.
В Ню Мадрид изгубиха почти два пълни дена.
- Мъртъв е - заяви Джонатоун Джефърс, щом измина ден и половина.
В Ню Мадрид имаше хотели, билярдни зали и всякакви други развлечения, които липсваха в складовете за дърва. По тази причина времето, прекарано в пристанището, не премина толкова скучно, но въпреки това всички изгаряха от нетърпение да потеглят. Поне половин дузина недоволни пътници се качиха при Марш и поискаха отстъпка от цената на билетите си. Те не разбираха защо корабът се бави, при положение че изглежда в добро състояние, а времето е прекрасно. Капитанът им отказа с възмущение, но продължи да се ядосва и да се чуди къде, по дяволите, се е дянал Джошуа Йорк.
- Жив е - убеден беше той. - Не казвам, че няма да му се прище да е мъртъв, като го набарам, но съм сигурен, че още е жив.
Зад златните рамки на очилата си Джефърс вдигна вежди.
- Откъде сте толкова сигурен, капитане? Тръгна сам пеша в гората, и то посред нощ Пълно е с разбойници, а също и с животни. Знам, че в последните години край Ню Мадрид са станали поне няколко убийства.
Марш го прикова с поглед.
- Какво имате предвид? - попита той. - Откъде знаете?
- Чета вестниците - отвърна Джефърс.
Марш се намръщи.
- Е, какво значение има? Йорк не е мъртъв. Знам го. Сигурен съм в това, господин Джефърс.
- Тогава може би се е изгубил? - предположи сметководителят с хладна усмивка. - Дали да не съберем група, за да го потърсим, капитане?
- Ще го обмисля - заяви Абнър Марш.
Това обаче не се оказа необходимо. Същата вечер, час след залеза, Джошуа Йорк се появи на пристанището. Съвсем не изглеждаше да е прекарал сам два дни в гората. Обувките и панталоните му бяха покрити с прах, но, като изключим това, изглеждаше елегантен като през нощта, в която изчезна. Крачеше припряно, но грациозно. Качи се на борда и се усмихна на Джак Или - втория машинист.
- Намери Уайти и му кажи да подава пара - нареди му Йорк още в същия миг. - Тръгваме.
След това, преди някой да го попита каквото и да било, вече бе изкачил наполовина голямото стълбище.
Въпреки гнева и безпокойството си Марш се почувства изключително облекчен след завръщането на Джошуа.
- Земи да удариш шибаната камбана, че тия на брега да разберат за отплаването - каза той на Косматия Майк. - Искам ни възможно най-скоро отново по реката.
Йорк се беше прибрал в каютата и миеше ръцете си на легена върху шкафа с чекмеджета.
- Абнър - каза той учтиво, когато Марш нахълта вътре, след като беше ударил силно по вратата за предупреждение. - Ще обезпокоя ли много Тоби, ако поискам късна вечеря?
- Аз ще те обезпокоя, като попитам защо губим цялото това време - отвърна Марш. - По дяволите, Джошуа, зная, предупреди, че ще постъпваш необичайно, но два дни\ Така не се управлява параходна линия.
Йорк подсуши своите дълги, бледи ръце и се обърна.
- Беше важно. Предупреждавам те, че мога да го направя отново. Трябва да свикнеш с навиците ми, Абнър. Направи необходимото да няма въпроси.
- Имаме товари и пътници, които са си платили, и то не за нощувки край складове за дърва. Какво да им кажа, Джошуа?
- Каквото решиш Разполагаш с въображение, Абнър. Осигурих парите за дружеството ни. Извиненията са от теб - гласът му звучеше любезно, но и студено. - Ако е някаква утеха, само първото пътуване ще е такова. При следващите ни плавания ще се наложат не повече от няколко подобни тайнствени разходки. Ще имаш време за рекорди. Няма да ти преча - каза той с усмивка. - Дано това ти допада. Трябва да сдържаш нетърпението си, приятелю. Все някога ще стигнем Ню Орлиънс и тогава всичко ще стане по-лесно. Това приемливо ли е за теб, Абнър? Абнър? Има ли нещо?
Марш беше присвил силно очи и почти не слушаше Йорк. Помисли си, че сигурно има доста странно изражение.
- Не - побърза той да отговори, - просто тези два дни. Само това е проблемът, но няма значение. Няма никакво значение. Сам го каза, Джошуа.
Йорк кимна с привидно съгласие.
- Ще се преоблека, след това ще кажа на Тоби за вечерята, а после имам да отида до лоцманската будка, за да науча още за реката. Кой е на смяна довечера?
- Господин Фрам.
- Чудесно. Карл е доста приятен.
- Точно така - отвърна Марш. - Извини ме, Джошуа. Трябва да сляза долу, за да съм сигурен, че ще потеглим още тази нощ.
Той се извърна рязко и излезе от каютата. Отвън нощта беше жежка. Абнър Марш се отпусна на бастуна си и погледна към обсипаното със звезди небе. Опитваше да си спомни точно онова, което бе видял в каютата. Само ако можеше да вижда по-добре в тъмното. Ако Йорк бе запалил две лампи вместо една. Или ако се бе осмелил да го приближи повече. Не можеше да е сигурен при цялото това разстояние до шкафа с чекмеджетата, но не можеше и да си изкара гледката от главата. Кърпата, с която Йорк бършеше ръцете си, беше цялата в петна. Тъмни перна. Червеникави. Приличаха страшно много на кръв.