- Казах му аз, че нощи като тая не са подходящи - оплака се Фрам на Марш веднъж, докато вечеряха. - Не мога да го уча на ориентири, когато аз самият не ги виждам, нали? Ама тоя човек има най-шантавите очи като за нощ. Някой път съм сигурен, че вижда всичко по водата, без значение колко е черна. Продължавам да го наглеждам и му казвам знаците, но поне девет от десет пъти ги вижда преди мен. Снощи, като се преполови вахтата, щях да спра кораба, ако не беше Джошуа.
Йорк обаче понякога бавеше парахода. По негово нареждане спряха непредвидено цели шест пъти: в Грийнвил, в два по-малки града, на частен пристан в Тенеси и край два склада за дърва. На два пъти отсъства цяла нощ. В Мемфис Йорк не слезе, но навсякъде другаде ги забавяше непоносимо. Когато спряха в Хелена, изчезна почти до сутринта, а в Наполеон ги задържа цели три дни, понеже заедно със Симж отидоха бог знае къде. Във Виксбьрг беше още по-лошо. Бездействаха цели три нощи, преди Джошуа най-накрая да се завърне на борда.
Когато напуснаха Мемфис, залезът беше прекрасен. Няколко виегци се къдрици мъгла засияха в оранжево, облаците на запад се обагриха в бляскаво и приказно червено. Сякаш самото небе пламтеше. Абнър Марш обаче стоеше на тексаската палуба и виждаше само реката. Наблизо нямаше други параходи. Водата беше спокойна. Някъде вятърът превръщаше повърхността й в килим от гребенчета, другаде потокът заливаше разкривените клони на паднало дърво. Когато слънцето се сниши, калните води се обагриха в толкова наситено алено, сякаш „Трескав блян“ се носеше по река от кръв. След това слънцето потъна зад дървета и облаци. Червеното бавно потъмня и премина в кафяво - като истинска кръв, когато засъхне. Накрая водата се превърна в чернилка, навяваща мисли за смърт и гроб. Марш видя как и последните вълни загубиха пурпура си. Тази нощ остана беззвездна. Капитанът се запъти към вечерята си с мисълта за кръв.
Бяха изминали много дни от престоя им в Ню Мадрид, а той бездействаше. Остана мълчалив. Продължаваше да размишлява усилено над всичко, което бе видял или пропуснал да забележи в каютата на Джошуа. Не можеше да е сигурен, че е било кръв. Освен това какво толкова, ако беше? Може би Джошуа се беше наранил в гората... макар че по-късно Марш не пропусна да огледа внимателно дланите му и не видя нито драскотина. Ами ако бе убил животно или разбойник? Имаше поне дузина възможности, но Джошуа мълчеше. Ако няма какво да крие, защо пази всичко в тайна? Колкото повече мислеше за това, толкова повече не му допадаше.
Съвсем не виждаше кръв за първи път: юмручни боеве, удари с тояги, дуели, престрелки. Реката се носеше надолу към робските земи, а там кръвта на ония, които имаха черна кожа, се лееше с лекота. В свободните щати положението им беше много по-добро. За кратко обаче Марш бе живял в проклетия Канзас. Там беше видял как се стреля по хора. На млади години служеше в илинойското опълчение и участва във Войната на Черния ястреб56. Понякога още сънуваше Битката при Бед Екс57, където избиха хората на вожда заедно с жените и децата, докато опитваха да прекосят Мисисипи, за да достигнат безопасния западен бряг на реката. Кървав ден, но необходим. Все пак вождът сам нахълта в Илинойс.
Кръвта, която може би обагряше ръцете на Йорк онази нощ обаче беше някак си различна. Тя притесняваше Марш, безпокоеше го.
Въпреки това той знаеше, че е сключил сделка, а дадената дума си е дадена дума. Един мъж трябва да спазва обещанията си, независимо дали е за добро или пък не и без значение кой стои от другата страна - светец, мошеник, самият дявол. Джошуа Йорк бе споменал, че има врагове, а как да се разправя с тях, той решаваше сам. Въпреки всичко той се отнасяше към Марш много почтено. По тази причина капитанът реши да остави всички лоши мисли настрана.
Надеждите му обаче кър вяха също като Мисисипи. Палубите на „Трескав блян“ бяха изпълнени с отегчение и мрак. Един от огнярите се изгори на парата поради невнимание. Наложи се да го оставят в Наполеон. При Виксбърг някакъв докер избяга - пълна лудост. Там имаше робство, а той беше свободен цветнокож. На основната палуба започнаха боеве. Според Джефърс скуката и душната августовска жега бяха причината за всичко това. „Тази измет откача, когато стане горещо“, пригласяше му Косматия Майк. Абнър Марш не беше убеден в това. Сякаш нещо ги тормозеше. Отминаха Мисури и Тенеси, а капитанът продължаваше да се терзае. Оставяха зад себе си градове и складове за дърва, дните се превръщаха в безкрайни седмици. Непрестанно губеха пътници и товари заради забежките на Йорк. Марш посети много салони и хотели, популярни сред моряците, ослушваше се и не хареса онова, което чуваше за кораба си. Според една от историите „Трескав блян“ бил твърде голям и тежък заради всичките си котли, което го правело тромав. Други разказваха за проблеми с машината. Котлите скоро щели да избухнат. Тези приказки не бяха приятни. Всички се страхуваха от проблеми с котлите. Един боцман от някакъв нюорлиънски параход каза на Марш във Виксбърг, че „Трескав блян“ изглежда прелестно, но разполага с некадърен капитан от горното течение на реката, който се страхува да потегли с пълна скорост Абнър едва се сдържа да не му разбие главата. Приказваше се и за Йорк, неговите странни сподвижници и навиците им. Параходът скоро щеше да си спечели слава, но не каквато Абнър Марш търсеше.