Най-накрая Джошуа Йорк излезе от каютата си и пристъпи напред.
- Ще слизаш ли, Джошуа? - попита го Марш.
- Да, Абнър - отвърна той с хладна усмивка.
- Колко време ще отсъстваш този път?
Йорк елегантно сви рамене.
- Не зная. Ще се върна при първа възможност. Чакай ме.
- По-добре да дойда с теб, Джошуа. Това е Начес. Начес-под-хьлма. Градът е опасен. Можем да си чакаме тук цял месец, докато ти лежиш в някоя канавка с прерязано гърло. Нека те разведа наоколо. Аз съм моряк, ти - не.
- Не - настоя Йорк. - Имам работа долу, Абнър.
- Нали сме съдружници? Твоите дела са и мои, стига „Трескав блян“ да е намесен.
- Грижите ми не са само за парахода, приятелю. За някои неща няма как да ми помогнеш Трябва да ги свърша сам.
- Но Симж идва с теб.
- Понякога. Различно е, Абнър. Със Симж споделяме... някои интереси, които липсват между теб и мен.
- Веднъж спомена нещо за врагове, Джошуа. Ако става дума за това и смяташ да се погрижиш за тези, които са ти навредили, можеш да ми кажеш Ще помогна.
Йорк поклати глава.
- Не, Абнър. Моите врагове може би не са и твои.
- Нека сам реша това. Винаги си бил честен с мен. Довери ми се и нека ти отвърна със същото.
- Не мога - отвърна Йорк с тъга. - Абнър, имаме сделка. Не задавай въпроси. Моля те. Сега, ако обичащ ме пусни да вървя.
Абнър Марш кимна и се отдръпна. Джошуа Йорк мина покрай него и тръгна надолу по стълбите.
- Джошуа - извика Марш, когато Йорк почти беше слязъл. - Внимавай, Джошуа. Понякога Начес е... кървав.
Йорк се загледа продължително в него. Сивотата на погледа му бе непроницаема като дим.
- Добре - отвърна накрая. - Ще внимавам.
С тези думи той се обърна и замина.
Абнър Марш го изпроводи с поглед чак докато изчезна в Начес-под-хьлма - слабата му фигура хвърляше сенки под пламтящите фенери, а сетне, когато Джошуа Йорк се скри напълно, Марш продължи към капитанската каюта. Вратата бе затворена, както очакваше. Марш бръкна в дълбокия си джоб и извади ключ.
Поколеба се, преди да го пъхне в ключалката. Имаше копие в касата на парахода - не беше предателство, а проста предвидливост. В заключените каюти умираха хора. Винаги бе по-добре да имаш ключ, отколкото да разбиваш врата. Случаят обаче беше по-различен. Все пак беше сключил сделка с Йорк. Но, от друга страна, съдружниците си дължат доверие. След като Джошуа не му вярваше, как можеше да очаква той да му има доверие? Взел решението си, Марш отключи и влезе в каютата. Вътре запали една от маслените лампи и затвори зад себе си. За миг остана на място. Огледа се, без да знае какво търси. Стаята на приятеля му изглеждаше просто като по-шляма каюта. Беше го разбрал от другите си посещения. Трябваше да има нещо, което да му подскаже повече за Йорк, някакво обяснение за странностите на съдружника му. Марш пристъпи към писалището. Нямаше по-добро място, от което да започне. Седна внимателно върху стола на Джошуа и започна да разглежда вестниците. Докосваше ги внимателно и запомняше къде са били поставени, преди да ги разлисти. Така щеше да ги подреди на точните им места, преди да си тръгне. Вестниците бяха... Просто вестници. На бюрото имаше поне петдесет броя. Някои стари, други - нови: нюйоркските „Херълд“ и „Трибюн“, няколко заглавия от Чикаго, всички от Сейнт Луис и Ню Орлиънс, други издания от Наполеон, Батън Руж, Мемфис, Грийнвил, Виксбьрг, Баю Сара, седмичници от дузина речни градчета. Повечето не бяха докосвани. От няколко липсваха изрязани статии. Под купчината с вестници Марш намери две подвързани с кожа книги. Взе ги внимателно, като опитваше да не обръща внимание на свития си от нерви стомах. Вероятно това беше някакъв дневник, помисли си Марш. Може би щеше да разбере откъде идва Йорк и накъде се е запътил. Отвори първата книга и остана разочарован. Нямаше записки. Само статии, внимателно изрязани и залепени. Всички бяха надписани с дата и място с разлатия почерк на Джошуа. Марш прочете първата история. Беше от някакъв виксбьргски вестник. Разказваше за тяло, намерено на речния бряг. Датата сочеше ден отпреди шест месеца. На другата страница имаше още две изрезки, отново от Виксбьрг: семейство, намерено мъртво в схлупена колиба на двадесет мили от града, и млада негърка -вероятно избягала робиня, - открита посиняла в гората, загубила живота си при неизяснени обстоятелства. Марш разгърна напред, прочете и отново разгърна. След време затвори книгата и отвори другата. Никаква разлика. Страница след страница - трупове, тайнствени убийства, намерени тела, и всички подредени по градове. Абнър остави томовете на местата им и опита да помисли. Вестниците бяха пълни с писания за смърт и убийства, които Йорк бе изрязал. Защо? Разлисти няколко вестника и ги прегледа, докато не доби представа. Марш смръщи лице. Изглежда Джошуа не се интересуваше от престрелки и ножове, от удавници и моряци, загинали при взривове в котелните и пожари, от комарджии и разбойници, обесени в името на закона. Неговите истории бяха различни. Неизяснена смърт. Хора с разкъсани гърла, осакатени и разчленени тела или пък толкова изгнили, че няма как да се установи случилото се. Трупове, без никакви следи по тях, на хора, които сякаш са починали безпричинно, с рани, твърде дребни, за да бъдат забелязани първоначално, открити непокътнати, ала обезкървени. В двете книги вероятно имаше между петдесет и шестдесет такива истории - деветмесечна хроника на смъртта по долното течение на Мисисипи.