- Добър вечер, госпожо - каза той и вдигна шапка за поздрав.
Устните на Квтрин бавно се разтеглиха в усмивка, която разкриви лисичата й физиономия в изражение на зловещ триумф.
- Добър вечер, капитане - отвърна тя.
Марш забеляза, че зъбите й са жълтеникави и много дълги.
56 Войната на Черния ястреб (май-август 1832) - кратък военен конфликт, започнат от индианския вожд Черен ястреб, опитал се да откъсне територии от щата Илинойс - някогашна племенна земя на народа му, в нарушение на няколко международни договора.
57 Битката при Бед Екс (още Клането при Бед Екс) - финалното кръвопролитие във Войната на Черния ястреб, състояло се в нощта на първи срещу втори август 1832 г. След поражението при Уисконсинските височини индианците опитват да избягат, като прекосят река Бед Екс, кьдето са застигнати от американската войска и опълчение. Загиват стотици мъже, жени и деца, някои убити от своите, за да избегнат американски плен.
58 Джулеп - коктейл от бърбън, захар, мента и лед.
59 Шери коблер - коктейл от вино шери, захарен сироп и сок от портокал.
60 Бауи - нож с дължина 24 см и около 4 см широчина. По-долу е разказана историята на неговия пръв притежател.
61 Набоб - дума с испански произход. Означава богаташ, натрупал парите си в чужбина.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Ню Орлиънс, август 1857
Когато Адриен и Ален се качиха на парахода „Котън Куин“, пътуващ за Батън Руж и Баю Сара, Дамон Жулиж се разходи по брега на реката и влезе във френското кафене. Киселия Били Типтън вървеше неспокоен до него и хвърляше изпълнени с подозрение погледи към всички. Останалите сподвижници на Жулиж ги следваха. Кюрт и Синтия бяха един до друг, а Арманд крачеше последен, притеснен и измъчван от жаждата. Мишел остана вкъщи. Другите ги нямаше. Бяха пръснати нагоре и надолу по реката, на един или друг кораб по нареждане на Жулиж. Търсеха пари, защита, ново убежище, където да се съберат. Дамон Жулиж най-накрая беше решил да вземат мерки.
Меката светлина на луната се разливаше по реката като масло. Звездите се криеха. Край брега десетки параходи се тълпяха недалеч от платноходите, с техните високи, горди мачти и свити платна. Негрите пренасяха памук, захар и брашно от един кораб на друг. Въздухът беше влажен и благоуханен, а улиците - претъпкани с народ. Избраха си маса с гледка към множеството, поръчаха си cafe-au-lait и от захарните сладки, с които бе известно заведението. Киселия Били отхапа една и цялата му жилетка се покри с пудра захар. Това го накара да изругае.
Дамон Жулиж се разсмя. Гласът му бе нежен като лунните лъчи.
- Ех, Били. Колко си забавен.
Типтън повече от всичко мразеше да му се присмиват, но бе принуден да погледне в тъмните очи на Жулиж и да се усмихне.
- Да, господине - каза той и печално поклати глава.
Жулиж изяде своя десерт внимателно, без да ръси захар по наситените цветове на тъмносивия си костюм и лъскавата алена вратовръзка. Когато привърши, отпи от своето cafe-au-lait, докато наблюдаваше брега и оглеждаше минувачите.
- Ей там, жената до кипариса - каза той и другите извърнаха погледи. - Не е ли поразителна?
Беше млада креолка, придружавана от двама заплашителни на вид господа. Дамон Жулиж я гледаше като запленен младеж. Лицето му изглеждаше спокойно, без никакви бръчки, косата - от гъсти черни къдрици, очите - големи и мрачни. Дори от другата страна на масата, Киселия Били чувстваше жежкия пламък на погледа му и това го плашеше.
- Прелестна е - каза Синтия.
- Има косите на Валери - добави Арманд.
- Ще я обладаеш ли, Дамон? - усмихна се Кюрт.
Жената и двамата й придружители се отдалечаваха. Вървяха край изящната ограда от ковано желязо. Жулиж ги наблюдаваше замислен.
- Не - каза той накрая, обърна се отново към масата и отпи от кафето. - Нощта е твърде млада. Улиците са оживени и съм уморен. Нека поседим.