Арманд изглеждаше отчаян и изпълнен с притеснение.
- Ще пием преди зората - каза му Жулиж. - Имаш думата ми.
- Знам едно място - добави загадъчно Киселия Били. - Луксозен публичен дом, кресла, покрити с червено кадифе, добри питиета. Момичетата са прекрасни, ще видите. Цената за цяла нощ е двадесет долара. А на сутринта... - засмя се Били. - Ще сме си тръгнали, преди да заварят каквото ще заварят. Без съмнение така е по-евтино, отколкото да се купуват красавици.
Тъмните очи на Дамон Жулиж светнаха от радост.
- Били вечно ме кара да се чувствам като скъперник - каза той на останалите. - Какво обаче ще правя без него? - попита и погледна отново към Типтън с отегчение. - Трябва по-често да идвам в града. Когато си стоиш вкъщи, губиш връзка с всички други забавления -Дамон въздъхна. - Чувстваш ли го? Въздухът е пълен с него, Били!
- С какво?
- С живот, Били - Жулиж разтегли устни подигравателно и Типтън се насили да му отвърне с усмивка. - Живот, любов, похот, прелестни ястия, прелестно вино, прелестни блянове и надежда, Били. Всичко това е край нас. Възможности - очите му блеснаха. - Защо да преследвам красавицата, която мина край нас, когато има още толкова други, толкова възможности? Някой да знае?
- Аз... Господин Жулиж... аз не зная...
- Разбира се, че не знаещ нали, Били? - Дамон се засмя. - Мисълта ми е за живота и за смъртта на добитъка. Ако някога ще си един от нас, трябва да ти е ясно. Аз съм удоволствие, Били. Аз съм власт. А моята същност, същността на удоволствието и властта, се намира във възможностите. Моите са огромни, безгранични, точно както годините ми нямат край. Аз обаче съм предел за добитъка, аз съм краят на надеждите им, на възможностите им. Разбираш ли вече? Да утолиш алената жажда, е нищо. Дори някой стар черньо на смъртния си одър ще свърши работа. Колко по-прелестно е обаче да пиеш от младите, богатите, красивите, онези, които имат цял живот пред себе си, чиито дни и нощи блестят от възможности! Кръвта е просто кръв. Всеки скот може да я погълне, всеки. - Той посочи вяло към моряците на брега, негрите, пренасящи буренцата си, и всички добре облечени богаташи от „Вьо Кар“. - Кръвта не облагородява, не те превръща в господар. Прави го животът,
Били. Изпиваш живота им, за да удължиш своя. Храниш се с плътта им, за да бъде твоята по-силна. Наслаждаваш се на красотата им и ставаш по-красив.
Киселия Били Типтън слушаше внимателно. Жулиж рядко беше в толкова сърдечно настроение. Той обикновено седеше сред мрака в библиотеката, рязък и страховит. Вън обаче той сияеше. Това му напомни какъв беше, когато за първи път се появи в плантацията на Шарл Гару, където Били беше надзирател. Спомена му именно това и Жулиж кимна.
- Да - каза той. - Плантацията е безопасна, но точно в тази безопасност се крие заплаха -усмивка разкри белите му зъби. - Шарл Гару - замисли се той. - Ех, възможностите на този младеж! Беше красив, силен, здрав. Луда глава. Всички дами го обожаваха, мъжете изпитваха уважение. Дори черничките харесваха господаря Гару. Имаше прелестни дни пред себе си! Толкова общителен характер, лесно можеше да се сприятелиш с него, да спечелиш вечното му доверие, като го спасиш от клетия Кюрт, който сега е сред нас. - Жулиж се засмя. -Покани ме в дома си и след това нямаше нужда да полагам никакви усилия, за да го посещавам по мръкнало, за да пия от него малко по малко. Мислеха си, че умира от болест. Веднъж се събуди, докато бях в стаята му, и помисли, че съм дошъл да го утеша. Приведох се над леглото му, той се протегна да ме прегърне, а аз го захапах. Ех, каква сладост имаше в Шарл, каква сила и красота!
- Старецът бая се разстрои, когато момчето умря - вметна Киселия Били.
Тогава той беше останал доволен. Шарл Гару винаги казваше на баща си, че Типтън е твърде груб към негрите и опитваше да издейства уволнението му. Все едно можеш да изкопчиш някакви усилия от черничките, ако си мек с тях...
- Да, Гару обезумя - каза Жулиж. - Какво щастие беше, че можех да го утеша в мъката му. Най-добрият приятел на сина му. Докато скърбяхме заедно, често ми казваше, че за него ще бъда четвърто дете.
Киселия Били си спомняше всичко добре. Жулиж се беше справил отлично. По-младите синове бяха изоставили стареца. Жан-Пиер бе пияница и пройдоха, Филип нямаше никаква смелост. Ццвреше като жена на погребението на брат си. Изпълнен с мъжество и сила, Дамон се прояви като опора. Гробът на Шарл се намираше в покрайнините на плантацията -в семейното гробище. Земята там беше толкова влажна, че го положиха да почива в голям мраморен мавзолей със статуя на крилатата богиня Нике върху него. Дори през августовските жеги там оставаше хладно. В следващите години Киселия Били често идваше да пие и да пикае върху саркофага на Шарл. Веднъж дори довлече една негърска курва. Удари й няколко плесника и я изчука три-четири пъти само за да види духа на добрия стар Шарл как е правилно да се отнася човек с черничките. Случилото се с младежа беше само началото, спомни си Били. Шест месеца по-късно Жан-Пиер се отправи на курварлък и комарджийство в града и никога не се върна, а не след дълго клетият, боязлив Филип бе разкъсан от горски зверове. По това време Гару вече страдаше от сериозни сърдечни проблеми, но Дамон Жулиж остана до него през цялото време и го утешаваше. Накрая старецът го осинови и му завеща всичко. Не след дълго последва нощ която Киселия Били никога нямаше да забрави. Тогава Дамон Жулиж показа колко е всеобхватна властта му над Рене Гару. Случи се в спалнята на стареца. С тях бяха и Валери, Адриен и Ален. По това време те вече живееха в къщата, тъй като всички приятели на Жулиж бяха добре дошли в дома на Гару. Заедно гледаха как, застанал до голямото легло с балдахин, Дамон прониза