Рене с погледа на тъмните очи и спокойната си усмивка и му каза истината, цялата истина за Шарл, Жан-Пиер и Филип. Жулиж носеше на ръката си пръстена-печат на Шарл. Дубликат от него висеше на верижката около шията на Валери. Нейният бе принадлежал на Жан-Пиер. Не искаше да го слага. Жаждата я измъчваше и предпочиташе да довършат стария Гару веднага, без приказки. Дамон Жулиж обаче задуши възраженията й с нежни слова и студени очи, затова тя сложи пръстена и застана кротко, за да изслуша всичко.
Когато Жулиж привърши разказа си, Гару трепереше, очите му бяха пълни със сълзи, болка и ненавист. Тъкмо тогава, съвсем ненадейно, Дамон Жулиж поиска от Киселия Били да даде ножа си на стареца.
- Още ней мъртъв, господин Жулиж - възрази Били. - Ще ви разпори корема.
Дамон само го изгледа с усмивка. Типтън посегна с ръка зад кръста си, извади ножа и го подаде в сбръчканата, покрита със старчески петна, десница на Гару. Ръката му трепереше силно и Били се уплаши, че ще изпусне острието. Въпреки това той някак успя да го задържи. Дамон Жулиж седна на леглото.
- Рене - каза той, - приятелите ми са жадни - гласът му беше тих и звучен.
Нямаше защо да говори повече. Ален подаде чаша от фин кристал, украсена със семейния герб, и Рене Гару внимателно преряза китката си, за да я напълни със собствената си кръв, докато плачеше и трепереше през цялото време. Валери, Ален и Адриен отпиха един след друг от чашата. Накрая Дамон Жулиж я пресуши, докато старецът кървеше до смърт в леглото си.
- Гару ни осигури няколко прекрасни години - каза Кюрт и думите му прекъснаха спомените на Киселия Били. - Разполагахме с богатство и безопасност, а градът беше наблизо, когато ни трябваше. Храна, питиета, негри, нови красавици всеки месец.
- Но това отмина - каза Жулиж с лека тъга. - Всичко има край, Кюрт. Мъчно ли ти е?
- Нещата не са същите - призна другият. - Всичко е прашно, къщата гние, плъхове. Няма защо да се боя, че ще се местим, Дамон. Сред обществото винаги ще сме уязвими. След лова винаги следва страх, бягство, спотайване. Не искам да изживявам това отново.
Жулиж се усмихна подигравателно.
- Това е неприятно и вярно, но не напълно. Ти си млад, Кюрт. Запомни, че дори да те преследват, ти си господар. Ще ги видиш мъртви, след тях - децата им и децата на техните деца. Домът на Гару се руши. Няма значение. Всичко, което добитъкът твори, накрая се руши. Видял съм как изпепеляват Рим. Само ние продължаваме напред - той сви рамене. -Можем да открием нов Рене Гару.
- Докато сме с теб - каза Синтия притеснена. Беше изящна, красива жена с кафяви очи. След като Жулиж отпрати Валери, тя се бе превърнала в негова любимка. Дори Киселия Били обаче знаеше, че позицията й е несигурна. - Когато сме сами, е ужасно.
- Значи не възнамерявате да ме оставите? - попита Дамон с усмивка.
- Не - отвърна тя. - Моля те.
Кюрт и Арманд също се взираха в него. Твърде неочаквано Дамон бе започнал да отпраща приближените си един по един. Първо прокуди Валерй точно както тя искаше. Изпрати я нагоре по реката, но вместо проблемния Жан с нея тръгна смуглият красавец Раймонд -коварен, силен и, поне според някои, син на Жулиж. Без съмнение, той щеше да осигури безопасността й. Поне така твърдеше Жулиж в онази нощ когато тя коленичи пред него. На следващата вечер отпрати Жан, който потегли сам. Киселия Били смяташе, че това ще бъде всичко, но грешеше. Дамон Жулиж бе намислил друго. Седмица по-късно ги напусна Жорж, след това - Кара и Венсан, други също тръгнаха, сами или по двойки. Останалите бяха наясно, че съвсем не са в безопасност.