- Радвам се, че си тук. Доведох няколко души на борда, с които искам да се запознаеш Когато се настанят в каютите си, ще дойдат за питие.
Йорк взе една бутилка от специалното питие, която стоеше на рафта за вино, и отстрани восъка с ножа си.
- Не ми пука за това - отвърна рязко Марш. - Джошуа, трябва да поговорим.
Йорк постави бутилката на подноса.
- Какво става, Абнър? Звучиш разстроен.
- Имам ключ за всяка врата на кораба. Господин Джефърс ги държи в касата. Докато беше в Начес, взех ключа и претърсих каютата ти.
Джошуа Йорк почти не трепна, но щом чу думите на Марш, стисна устни.
Абнър го погледна право в очите, както е редно да направи един мъж в подобна ситуация, и почувства у него мраз и гняв, предизвикани от предателството. Щеше да понесе по-леко всичко, ако Джошуа се бе развикал или бе извадил оръжие, вместо да го гледа по този начин.
- Намери ли нещо интересно? - попита накрая Йорк с равнодушен тон.
Абнър Марш се откъсна от сивите очи на Джошуа и смушка писалището с бастуна си.
- Дневниците ти - отвърна той. - Пълни са с трупове.
Йорк не отвърна. Само хвърли поглед към бюрото, смръщи се, седна на едно от креслата и си наля малко от своето гъсто, силно питие. Изпи го на един дъх и едва тогава се обърна към Марш.
- Седни - нареди му той. Абнър зае мястото срещу него и Йорк добави само още дума. -Защо?
- Защо? - повтори Марщ с прокрадващ се гняв в гласа. - Може би защото ми е писнало да имам съдружник, който не ми казва нищо, който не ми се доверява.
- Имахме сделка.
- Зная, Джошуа, и съжалявам, ако изобщо има значение. Съжалявам, че го направих и, по дяволите, съжалявам още повече, че ме хванаха. - Той се усмихна с горчивина. - Онази Катрин ме видя. Ще ти разправи това-онова. Виж, трябваше направо да дойда при теб и да ти кажа какво ме яде отвътре. Правя го сега. Може би е твърде късно, но го правя. Джошуа, обожавам параходите повече от всичко. Денят, в който вземем рогата на „Еклипс“, ще е най-щастливият в живота ми. Мислих обаче и реших, че е по-добре да се откажа от това и да напусна парахода, ако нещата продължат така. Реката е пълна с разбойници, мошеници, фанатици, аболиционисти, републиканци и всякакви други шантавели, но ти си най-шантав от всички, кълна се. Това с нощните часове няма значение, не ме притеснява изобщо. Книги, пълни с мъртъвци - е, това е друго нещо, но всеки харесва да чете различни неща. Познавах един лоцман от „Великият турчин“, чиито книги щяха да накарат дори Карл Фрам да се изчерви от срам. Но всички тези забавяния, всички твои изчезвания, вече не мога да търпя. Бавиш ми парахода, проклетнико, разваляш ни името още преди да сме го изградили. Това не е всичко, Джошуа. Видях те онази нощ когато се върна от Ню Мадрид. Ръцете ти бяха оцапани с кръв. Отречи го, ако можеш. Наругай ме, ако искаш. Аз ще си зная. Имаше кръв по ръцете, гръм да ме удари, ако не е така.
Джошуа Йорк пресуши едно голямо питие, намръщи се и напълни отново чашата си. Погледна отново към Марш, ледът в очите му се беше стопил. Изглеждаше замислен.
- Предлагаш да преустановим съдружието ни? - попита той.
Марш се почувства сякаш муле го е ритнало в корема.
- Ако така желаещ да. Нямам пари да откупя всичко, разбира се, но ще задържиш „Трескав блян“, аз ще взема моя „Илай Рейнолдс“. Може би ще изкарам нещо с него и ще ти пратя част от печалбата.
- Това ли предпочиташ?
Марш го изгледа.
- По дяволите, Джошуа, знаещ че не.
- Абнър - каза му Йорк. - Трябваш ми. Не мога да управлявам „Трескав блян“ сам. Научих малко за кормуването и познавам малко по-добре реката, но и двамата знаем, че не съм моряк. Ако напуснещ с теб ще си тръгне и половината екипаж. Господин Джефърс, господин Блейк и Косматия Майк, а, без съмнение, ще ги последват и други. Верни са ти.
- Мога да им наредя да останат с теб - предложи Марш
- Предпочитам и ти да останеш. Ако си затворя очите за тази твоя простъпка, ще можем ли да продължим както преди?
Бучката в гърлото на Абнър Марш беше толкова твърда, че сякаш щеше да го задуши. Той преглътна и каза най-трудната за произнасяне дума в живота си:
-Не.
- Разбирам - отвърна Джошуа.
- Трябва да вярвам на съдружника си - заяви Марш. - Той също трябва да ми има доверие. Говори с мен, Джошуа, кажи ми какво се случва и ще бъда твой съдружник.
Джошуа Йорк направи гримаса и отпи бавно от питието си, докато размишляваше.
- Няма да ми повярваш - каза той накрая. - Разказът е по-невероятен дори от историите на господин Фрам.