- Нека чуя. И без това не може да навреди.
- Може да навреди, Абнър, може. - Тонът на Йорк беше сериозен.
Той остави чашата и застана до библиотеката.
- Докато претърсваше, разгледа ли книгите?
- Да - призна си Марш.
Йорк извади един от неозаглавените томове с кожена подвързия, върна се в креслото и отвори на една страница, покрита с неразбираеми символи.
- Успя ли да прочетеш нещо? - попита той. - Тази книга и другите до нея може би са ти разяснили всичко.
- Погледнах ги. Не разбрах нищо.
- Разбира се - каза Йорк. - Абнър, това, което ще ти разкажа, е трудно за вярване. Независимо дали ще го приемеш, не бива да го споменаваш извън тази каюта. Разбиращ нали?
-Да.
Йорк погледна въпросително.
- Този път не искам грешки, Абнър. Разбиращ нали?
- Казах „да“, Джошуа - промърмори обидено Марш
- Добре - продължи Йорк и отбеляза страницата с пръст. - Това е сравнително прост код, но за да го разбереш, трябва да знаещ че езикът, на който се основава, е примитивен руски диалект. Изчезнал е преди няколко столетия. Оригиналните записки, които са преписани тук, са много, много стари. Разказват за живота и смъртта на определени хора, населявали северните брегове на Каспийско море преди много векове. - Той замлъкна на миг. - Извинявам се, не хора. Руският ми не е много добър, но ми се струва, че точната дума е „одоротен“62.
- Какво? - попита Марш.
- Това е просто едно от наименованията за тях. Различните езици ползват други думи: kruvnik, vedomec, wieszczy. Също vilkakis и vrkoldk, макар че тези имат малко по-различно значение от останалите.
- Говориш безсмислици - каза Марш, макар че някои от тези думи му звучаха познато.
Напомняха смътно на брътвежите, които си разменяха Смит и Браун.
- Тогава няма защо да ти споменавам африканските им имена - отвърна Джошуа. - Както и азиатските или останалите. Все пак nosferatu говори ли ти нещо?
Марш гледаше безизразно.
Джошуа Йорк въздъхна.
- Ами „вампир“?
Това вече значеше нещо дори за Абнър.
- Какви ги говориш? - отвърна рязко той.
- Това е история с вампири - каза Йорк и хитро се усмихна. - Трябва да си чувал за тях по-рано. Те са живи мъртъвци, безсмъртни, дебнат в мрака, нямат душа, прокълнати са да скитат вечно. Спят в ковчези, пълни с пръст от родната земя, плашат се от слънцето и кръста, а всяка нощ излизат, за да пият от кръвта на живите. Могат и да променят облика си, превръщат се в прилепи или вълци. Онези, които често използват вълчата форма, се наричат „върколаци“. Макар че това всъщност са напълно различни същества. Те са двете страни на една и съща тъмна монета, Абнър. Вампирите също се превръщат в мъгла, а жертвите им стават вампири на свой ред. Цяло чудо е, че като умножават редиците си по този начин, не са изместили напълно хората. За щастие, те имат слабости наред с безкрайната си мощ Въпреки че силата им е плашеща, те не могат да влязат в нечия къща, ако не са поканени, без значение дали са в облика на човек, на животно или са мъгла. Те притежават изключително силен животински магнетизъм - силата, описана от Месмер63, и лесно убеждават жертвите си да ги поканят. Кръстът обаче ще ги накара да избягат, чесънът ги отблъсква и не могат да прекосяват течаща вода. Макар и да изглеждат точно като мен и теб, те нямат душа, поради което не се отразяват в огледало. Светената вода ги изгаря, не понасят сребро, слънчевите лъчи ги унищожават, ако ги заварят извън ковчезите им. За да се избави светът от вампир, главата му трябва да се отдели от тялото или да се забие дървен кол в сърцето му. - Джошуа се отпусна на креслото, взе питието си и отпи с усмивка. - Вампири, Абнър - добави той и почука по корицата на книгата с един от дългите си пръсти. - Тук е разказано за някои от тях. Те съществуват. Стари, вечни, истински. Книгата е написана през шестнадесети век от оборотен, за да опише в нея предшествениците си. Вампир.
Абнър Марш не продума.
- Не ми вярваш - каза му Джошуа Йорк.
- Не съвсем - отвърна Абнър Марш и приглади твърдите косми на брадата си.
Йорк трябваше да му каже още нещо. Всички тези истории за вампири съвсем не го тревожеха толкова, колкото въпросът къде се вписваше самият Йорк в цялата работа.
- Нека не обсъждаме дали вярвам или не - подхвана отново Марш - Щом понасям небивалиците на господин Фрам, значи мога поне да те изслушам. Продължавай.
Джошуа се усмихна.
- Ти си умен човек, Абнър. Сам ще съобразиш всичко.
- По дяволите, съвсем не се чувствам чак толкова досетлив - отвърна Марш. - Кажи ми ти.