Джошуа беше напълнил четири чаши: уиски за Марщ а за другите - от специалното му питие.
- Радвам се, че сте сред нас - каза той, докато поднасяше питиетата. - Надявам се, че каютите ви удовлетворяват.
- Напълно - каза мъжът и се вгледа подозрително в чашата си.
Понеже още помнеше вкуса, Марш съвсем не го винеше.
- Имате прекрасен параход, капитан Йорк - отбеляза жената с нежния си глас. -Пътуването ще ми хареса.
- Надявам се, че известно време ще попътуваме заедно - отвърна любезно Джошуа. -Колкото до „Трескав блян“, наистина се гордея с него. Комплиментите ви обаче са по-скоро за моя съдружник. - Той направи жест към приятеля си. - Позволете ми да ви представя един истински джентълмен - капитан Абнър Марш. Той е мой партньор в Параходно дружество „Река Треска“ и, ако трябва да сме честни, безспорният господар на „Трескав блян“ - жената се усмихна на Абнър, а мъжът просто кимна. - Абнър - продължи Йорк, -запознай се с господин Раймонд Ортега от Ню Орлиънс и неговата годеница Валерй Марсж.
- Радвам се, че сте на борда - поздрави ги Марш неумело.
Джошуа вдигна чашата си.
- Тост - каза той. - За едно ново начало!
Всички повториха и отпиха.
62 Одоротен - Джошуа греши. Правилната дума на руски е „оборотень" и носи значението на ..върколак".
63 Франц Месмер (1734—1815) - германски лекар, създал хипнозата и предшестващите психоанализата практики. Пръв употребява термина ..животински магнетизъм", за да означи с него невидимите сили, присъщи за човека и животните, пораждащи сексуално привличане и естествената харизма сред себеподобните.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
На парахода „Трескав блян
река Мисисипи, август 1857
Умът на Абнър Марш беше също като тялото му: обширен по обхват и капацитет, а той умееше да натъпква в него какво ли не. Паметта му беше силна. Когато той напипаше нещо с ръка, трудно го оставяше да се изплъзне, а щом си вкараше мисъл в главата, никога не я забравяше.
Беше силен мъж, със силен ум, но тялото и мозъкът му споделяха една обща черта: бяха тромави. Някой би казал - направо „бавни“. Марш не тичаше, не танцуваше, не го биваше в подскоците и плавните стъпки. Той вървеше с целеустремена, изпълнена с достойнство походка, която винаги го отвеждаше до целта. Абнър не бързаше с думите и мислите си, но далеч не беше глупав. Обмисляше всеки един проблем от всички страни, но го правеше със свое собствено темпо.
Когато „Трескав блян“ напусна Начес, той едва бе започнал да мисли за нещата, които му беше споделил Джошуа Йорк. Колкото повече го правеше, толкова повече се измъчваше. Стига да й вярваше, небивалата история на Джошуа за лов на вампири обясняваше почти всичко, което го безпокоеше, но съвсем не даваше сведения за всичко. В бавната, но упорита памет на Абнър Марш имаше спомени, които се носеха из главата му като гнили дънери по реката - напълно неизползваеми, но пък притеснителни.
Симж например, който яде комари.
Странното нощно зрение на Джошуа.
И преди всичко - гневът му, когато Марш го беше събудил. Освен това не дойде да види как се надпреварват с „Южняк“. Това силно притесни Марш. Добре, може би предпочиташе нощните часове заради тия негови вампири, но това пак не обясняваше защо се държа така онзи следобед. Повечето хора, които Абнър познаваше, се придържаха към деня, но това не означаваше, че няма да станат в три сутринта, ако се случваше нещо интересно.
Марш чувстваше силна необходимост да поговори за всичко с някого. Джонатоун Джефърс беше истински запален по книгите, а Карл Фрам вероятно знаеше всяка шантава история, която някога е била разказвана по проклетата, дяволска река. Все някой от тях сигурно знаеше каквото трябва за тия вампири. Но не можеше да им каже. Бе обещал на Джошуа. Чувстваше се признателен към него и не искаше да го предаде за втори път. Не и без да има някакво основание. Сега разполагаше единствено с половинчати съмнения.
С всеки ден, докато „Трескав блян“ пъплеше надолу по Мисисипи, тези съмнения сякаш ставаха все по-силни. Вече почти винаги се движеха през деня и акостираха след здрач, а след това потегляха отново на разсъмване. Плаваха по-бързо, отколкото преди да достигнат Начес, което зарадва Марш. Останалите новости обаче не му бяха толкова присърце.
Не се вреше край новите приятели на Джошуа. Бързо разбра, че са странни като останалите му сподвижници - нощни птици. За Марш Раймонд Ортега бе нервен тип, на когото не можеше да се разчита. Той не се придържаше към местата за пътниците и все изникваше там, където не му беше мястото. По някакъв свой горделив и вял начин беше учтив, но край него Абнър винаги го побиваха тръпки.