Валери излъчваше топлина, но го смущаваше не по-малко с тези нейни нежни слова, предизвикателни усмивки и погледи. Съвсем не се държеше като годеница на Раймонд Ортега. Още от самото началото показваше истинска привързаност към Джошуа. Твърде силна привързаност, поне по мнението на Марш Това щеше да причини проблеми. Една порядъчна жена би останала в частта за дамите, а Валери прекарваше нощите си с Джошуа в салона и понякога се разхождаше по палубата с него. Един човек дори каза, че са се качили в стаята му. Абнър опита да предупреди Йорк за тревожните слухове, които бяха започнали да се разнасят, но той просто вдигна рамене.
- Нека си търсят скандал, Абнър, щом им харесва - каза той. - Валери се вълнува от парахода ни, а за мен е истинско удоволствие да й го покажа. Между нас има единствено приятелство, довери ми се - докато казваше това, в очите му почти се четеше тъга. - Може би ми се иска да не беше така, но това е истината.
- По дяволите, по-добре внимавай какви ги мислиш - скастри го Марш безцеремонно. -Онзи Ортега може би има свое мнение по въпроса. Той е от Ню Орлиънс, вероятно някой от онези креоли. Те започват дуели за каквото се сетят, Джошуа.
Йорк се усмихна.
- Не се боя от Раймонд, но ти благодаря за предупреждението, Абнър. А сега, моля те, стига. Какво правим с Валери, си е наша работа.
Марш го послуша, но не остана спокоен. Беше убеден, че рано или късно Ортега ще предприеме нещо, особено след като Валери Марсж се превърна в постоянна спътница на Джошуа през последвалите нощи.
Това обаче беше само началото. След всяко спиране идваха нови непознати. Джошуа винаги им намираше каюта. При Баю Сара слезе от „Трескав блян“ заедно с Валери и се върнаха с блед, едър мъж на име Жан Ардж. Пропътуваха едва няколко минути и отбиха до един склад за дърва, където Ардж слезе, за да доведе някакво конте с изпито лице - Венсан. В Батън Руж качиха още четирима, в Доналдсвил - трима.
След това започнаха онези необичайни трапези. Джошуа Йорк поиска да поставят маса в салона на тексаската палуба. Там той вечеряше с другарите си винаги в полунощ. През останалото време се хранеха с всички останали в главната каюта, но тези събирания оставаха тайни. Обичаят започна в Баю Сара. Веднъж Абнър Марш спомена на Джошуа, че вечерите в полунощ са му присърце, но не получи покана. Джошуа само се усмихна. В същото време броят на гостите нарастваше с всяка нощ. Накрая любопитството надви у Марш и той успя да мине няколко пъти край салона на тексаската палуба и да погледне през прозореца. Нямаше кой знае какво за гледане. Всички се хранеха и разговаряха. Маслените лампи излъчваха мека, приглушена светлина, а завесите бяха дръпнати почти до края. Джошуа седеше на централното място, отдясно на него беше Симж, а отляво - Валери. Всички пиеха от еликсира на Йорк. Бяха отворили няколко бутилки от него. Когато Марш надникна за първи път, Джошуа говореше нещо оживено и останалите го слушаха. Валери се взираше в него с обожание.
Втория път Йорк слушаше Жан Ардж. Бе оставил ръката си небрежно на покривката. Абнър видя, че Валери поставя своята длан върху нея. Джошуа я погледна и се усмихна блажено. Тя му отвърна по същия начин. Марш хвърли един поглед на Раймонд Ортега, измърмори „проклета жена“ под носа си и тръгна намръщен.
Опита да премисли нещата: всички тези странни непознати, шантавите им привички, приказките на Джошуа Йорк за вампири. Нямаше да е лесно. Колкото повече мислеше, толкова повече се объркваше.
В библиотеката на „Трескав блян“ нямаше книги за вампири или други подобни, а не искаше да се промъква отново в каютата на приятеля си. Като стигнаха Батън Руж, слезе в града и пообиколи няколко подходящи кръчми с надеждата да открие нещо. При всяка възможност опитваше да спомене вампирите. Обикновено се обръщаше към пияния си събеседник с думите:
- Я кажи, чувал ли си нещо за вампири по тая река?
Беше открил, че така е по-безопасно, отколкото да повдига въпроса в парахода, където дори само споменаването на тази дума можеше да доведе до неприятни разговори. Няколко души се разсмяха и го изгледаха странно. Един свободен цветнокож, едър, черен като въглен мъж със счупен нос, когото Марш заговори в една задимена кръчма, побягна веднага, щом чу въпроса. Абнър опита да го настигне, но скоро остана без дъх. Останалите изглежда бяха добре запознати с вампирите, макар че историите им нямаха никаква проклета връзка с Мисисипи. Чу отново и отново всички ония неща, които му бе казал Джошуа: кръстове, чесън и ковчези с пръст.