- Казал ви е? - възкликна Марщ изпълнен от внезапна ярост. - Проклет да е, бяхме си изяснили всичко. Пък и не е ваша работа.
- Напротив. Джошуа е в голяма опасност. Той е смел, безразсъден. Нуждае се от подкрепа. Искам да му помогна, но той, капитан Марщ слуша единствено вас.
- Нямам шибана представа за какво говориш, жено - отвърна Абнър. - От какво се нуждае Джошуа? Предложих му помощ с проклетите вам... проблеми, които му са на главата, но той не ще и да чуе.
- Наистина ли бихте му помогнали? - попита Валерй.
Чертите на лицето й се бяха посмекчили.
- Той е проклетият ми съдружник.
- Тогава обърнете кораба, капитан Марш. Отведете ни от тук. Нека отидем в Начес, Сейнт Луис, няма значение къде. Само не в Ню Орлиънс. Не бива утре да сме в Ню Орлиънс.
Абнър Марш изсумтя.
- Защо, по дяволите? - Валерй не отвърна, а само погледна настрани и той продължи: -Това е параход, не някакъв си шибан кон, дето мога да си го яздя накъдето ми скимне. Имаме график, хора, които са се качили, за да пътуват, стоки за разтоварване. Трябва да отидем в Ню Орлиънс - той се намръщи. - А и какво ще каже Джошуа?
- На разсъмване той ще спи в каютата си - отвърна Валерй. - Когато се събуди, ще сме в
безопасност на север.
- Джошуа ми е съдружник, а човек трябва да има доверие на съдружниците си. Може да съм претършувал веднъж каютата му, но няма да направя нещо подобно отново нито заради теб, нито заради някой друг. Няма да обърна „Трескав блян“, без да му кажа. Ако Джошуа дойде при мен и ми каже, че не иска да стигнем до Ню Орлиънс, по дяволите, ще го обсъдим, но иначе няма как да стане. Искаш ли да го питам?
- Не! - отвърна веднага Валери, изпълнена с притеснение.
- И без това е добра идея да го направя - каза Марш. - Трябва да знае, че кроите нещо зад гърба му.
Валери го улови за ръката.
- Моля ви, недейте - хватката й беше силна. - Погледнете ме, капитане.
Абнър Марш щеше да се отдръпне, но нещо в гласа й го убеди да я послуша. Той се взря в теменужените й очи и не отмести поглед.
- Не е толкова трудно да ме гледате - продължи тя с усмивка. - Знам, че сте поглеждали и друг път, капитане. Не можете да откъснете поглед от мен, нали?
Гърлото на Марш пресъхна.
-Аз...
Валерй отметна коса назад игриво и кокетно.
- Едва ли бленувате единствено за параходи, капитан Марш. Машината е студена дама, тя не умее да обича. Топлата плът е нещо повече от дървото и стоманата. - Марш никога не бе чувал жена да говори по този начин. Стоеше като ударен от гръм. - Приближете се - каза Валерй и го придърпа към себе си. Беше само на сантиметри от лицето й. - Погледнете ме -продължи тя. Топлината й го обгръщаше, очите й бяха като бездънни теменужени езера, хладни, копринени, приканващи. - Искате ме, капитане - прошепна тя.
- Не - каза Марш.
- Да, искате ме. Виждам желанието в очите ви.
- Не - възрази Марш. - Ти си... Джошуа...
Валерй се засмя - лек, звънлив смях като чувствена музика.
- Не се тревожете за Джошуа. Вземете каквото искате. Страхувате се, затова възразявате. Не се страхувайте.
Абнър Марш се разтрепери силно - някъде дълбоко в ума си той уплашен осъзна, че трепери от похот. През целия си живот никога не бе копнял толкова за жена. Въпреки това някак се съпротивляваше, бореше се, докато очите на Валерй го привличаха към себе си. Целият свят сякаш бе изпълнен с аромата й.
- Отведете ме в каютата си - прошепна тя. - Тази нощ съм ваша.
- Моя? - промълви Марш. Потта се стичаше от челото му и замъгляваше погледа му. - Не -промълви той. - Това е невъз...
- Възможно е - прекъсна го тя. - Трябва само да обещаеш нещо.
- Да обещая? - отвърна Абнър с дрезгав глас.
Пламенните й теменужени очи продължаваха да го приканват.
- Отведи ни далеч от Ню Орлиънс. Обещай и ще ме имаш. Толкова много го искаш. Чувствам го.
Абнър Марш вдигна ръце и ги постави на раменете й. Тресеше се. Устата му пресъхна.
Искаше да я притисне към себе си в меча прегръдка и да я хвърли на леглото си. Вместо това някак успя да събере сили и да я изблъска грубо. Тя извика, препъна се и падна на едно коляно. Свободен от клопката на очите й, Марш се развика.
- Махай се! - изкрещя той. - По дяволите, махай се от тексаската, що за проклетница си, върви по дяволите, ти си само една... махай се!
Валери погледна отново към него. Беше оголила зъби.
- Мога да те принудя...
-Не- каза Джошуа Йорк властно, но спокойно зад нея.
Появи се внезапно като сътворен от тъмнината. Валери го изгледа, в гърлото й се сподави някакъв тих звук и тя избяга надолу по стълбите. Марш чувстваше такова изтощение, че едва стоеше изправен.