- Съвсем не ми харесва - оплака се Марш на Джонатоун Джефърс. - Нечисто е. Казвам ти, не искам такива неща на „Трескав блян“. Никой няма да пълни парахода ми с тях, ясно?
Сметководителят го изгледа с огорчение.
- Ама, капитане, ако не пренасяме роби, ще загубим цял куп пари. Звучите като аболиционист.
- Не съм проклет аболиционист - сопна се Марш, - но думите ми са сериозни. Ако някой джентълмен реши да се качи с един-двама роби, слуги и така нататък, добре. Ще ги кача в каюта или на палубата, не ме вълнува. Ама няма да ги вземем така, навързани от някой проклет търговец.
На седмата нощ, откакто бяха пристигнали в Ню Орлиънс, Марш почувства, че градът му опротивява и го тревожи. Същата вечер Джошуа Йорк слезе на вечеря с няколко карти на реката. Абнър почти не беше виждал съдружника си след пристигането им.
- Харесва ли ти Ню Орлиънс? - попита Марщ когато седнаха.
- Градът е прекрасен - отвърна Йорк с необичайно тревожен глас, който накара приятеля му да вдигне поглед от франзелата, която мажеше с масло. - Мога само да се възхищавам на „Вьо Кар“. Твърде различен е от повечето градове край реката. Изглежда почти европейски. Някои от къщите в американската част също са превъзходни. Въпреки това не ми харесва.
- Но защо? - смръщи вежди Марш.
- Имам лошо предчувствие, Абнър. Този град... жегата, ярките цветове, ароматите, робите... Ню Орлиънс е жив, но отвътре е прогнил. Всичко е толкова красиво и пищно: кухнята, обноските, сградите, но отвъд това... - той поклати глава. - Гледаш всички тези прекрасни вътрешни дворове, всеки от тях се кипри с изискан кладенец, а след това виждащ че каруцарите продават вода от реката и разбиращ че течността в кладенеца не става за пиене. Опитваш прекрасния вкус и мирис на храната, но после научаващ че целта на подправките е да прикрият вкуса на развалящото се месо. Разхождаш се из „Сейнт Луис“, погледът ти се плъзга по всичкия мрамор и величествения купол, откъдето светлината облива ротондата, ала скоро научаващ че това е известен пазар за роби, където хора се продават като добитък. Тук дори гробищата са красиви. Няма нито една плоча или дървен кръст, а само пищни мраморни мавзолеи, всеки - по-царствен от предишния. Имат статуи и красиви стихове, гравирани на камъка. Вътре обаче - все гниещи тела, пълни с личинки и червеи. Трябва да ги положат върху камък, понеже земята не става дори за погребения -гробовете се пълнят с вода. Болестите обгръщат града като покров. Не, Абнър - заяви Джошуа с необичайно отнесен поглед. - Обичам красотата, но понякога онова, което изглежда достойно за преклонението ни, крие безчестие и злост. Колкото по-скоро отплаваме, толкова по-добре.
- По дяволите - отвърна Марш - Гръм да ме удари, не зная защо, но се чувствам по същия начин. Не се измъчвай. Можем да се отървем доста скоро.
Джошуа се намръщи.
- Добре - каза той. - Първо обаче имам да свърша нещо - той отмести чинията си и разгъна картата, която беше донесъл. - Искам утре по здрач да откараш „Трескав блян“ надолу по течението.
- Надолу по течението? - повтори поразен Марш. - По дяволите, нищо не’а надолу по течението. Няк’ви плантации, много кейджуни65, блата, тресавища и после Залива.
- Виж - каза Йорк. Пръстът му проследи пътя надолу по Мисисипи. - Продължаваме натам, завиваме в този ръкав и след това плаваме около шест мили в тази посока. Няма да ни отнеме много време. Утре вечер можем да се върнем, за да вземем пътниците за Сейнт Луис. Искам да спрем за малко тук - натърти той и почука с пръст.
Пържолата на Марш пристигна, но той не й обърна внимание, а се приведе, за да види какво му показва Джошуа.
- Сайпръс Ландинг - прочете той на картата. - Не го знам.
Абнър се огледа в почти празния салон. Карл Фрам, Уайти Блейк и Джак Или се хранеха на далечния край на масата.
- Господин Фрам - викна Марш, - елате при нас за минутка - лоцманът дойде и Абнър показа пътя, за който говореше Джошуа. - Можете ли да ни прекарате надолу и нагоре по този ръкав, или стигаме твърде далеч?
Фрам вдигна рамене.
- Някои ръкави са много широки и дълбоки, но други създават проблеми за малки лодки, камо ли за параходи. Но вероятно ще стане. Има пристанище и плантации, значи другите кораби ги достигат. Повечето обаче едва ли са големи като нас. Без съмнение, ще сме много бавни. Трябва да се измерва през цялото време и да се внимава за дънери и наноси. Ще се наложи и да поизрежем клоните наоколо, за да не удрят комините ни - той се наведе над картата, за да разгледа отблизо. - Къде отиваме? Бил съм толкова надолу по течението само един-два пъти.