- Тия негри са плашат от Косматия Майк, ама са страхуват повече от туй място, дето ни засилвате към него. Ше избягат, па ги гледай.
- Проклети глупаци - изруга Марш. - Не можем да подаваме пара без огняри. Джошуа иска това отклонение, не аз. Дайте ми малко време да се облека, момчета, и ще намерим капитан Йорк, за да му кажем всичко.
Двамата чернокожи се спогледаха, но замълчаха.
Йорк не беше сам. Когато Марш застана пред вратата на капитанската каюта, чу, че гласът на съдружника му извира отвътре силен и ритмичен. Абнър се поколеба, но след като разбра, че Джошуа чете поезия, въздъхна... и то доста силно. Почука с бастуна и Йорк прекъсна заниманието си, за да ги покани да влязат.
Приятелят му седеше спокойно с книга в скута си, отбелязал страницата, до която беше стигнал, с дългия си блед пръст. На нощното шкафче до него имаше чаша с вино. На другото кресло седеше Валери. Тя погледна към Абнър и бързо извърна поглед. След случката на тексаската палуба го избягваше, а за Марш се оказа твърде лесно да не й обръща внимание.
- Кажи му, Тоби - нареди той.
Готвачът изглежда имаше много по-шлеми трудности да събере думите си, отколкото по-рано, когато беше пред Марш, но накрая успя да каже всичко. Когато привърши, сведе поглед, като през цялото време не спря да мачка износената си шапка с ръце.
Лицето на Йорк помръкна.
- От какво се страхуват? - попита той с учтив, но студен тон.
- Да отидат там, гус’дине.
- Дай им думата ми, че ще ги пазя.
Тоби поклати глава.
- Капитан Йорк, ше ма извините, ама тия ми ти негри са страху’ат и от вас, особено сега, като искате да отидем там.
- Мислят, че сте един от тях - прибави Джеб. - Че вие и вашите другари ни водите при останалите. Според историите тия хора не излизат денем, а вий прайте същото, капитане, същото. Ний с Тоби знаем добре работите, ама не и другите.
- Кажете им, че ще удвоим надниците за времето в ръкава - каза Марш.
Тоби не вдигна поглед. Вместо това само поклати глава отново.
- Не ги вълнуват парите. Ше избягат.
Абнър Марш изруга.
- Джошуа, щом нито парите, нито Косматия Майк ще ги накарат, значи нищо не може. Ще трябва да ги отпратим и да наемем нови огняри, докери и всички други, а това ще отнеме време.
Валери се приведе напред и положи длан върху ръката на Йорк.
- Моля те, Джошуа - промълви тя. - Послушай ги. Това е знак. Не е било писано. Нека се върнем в Сейнт Луис. Обеща да ми покажеш града.
- Ще го направя, но първо ще свърша необходимото - той изгледа строго Тоби и Джеб. -Мога да стигна Сайпръс Ландинг по суша безпроблемно. Така ще е най-бързо и лесно, за да направя каквото е необходимо, но това не ми стига, господа. Това или е моят параход, или не е. Или съм негов капитан, или не. Не искам екипажът да ми няма доверие, нито да се страхува от мен - възмутен, той хвърли книгата, която тупна силно на масата. - Наранил ли съм те по някакъв начин, Тоби? Отнесъл ли съм се лошо към някого от твоите хора? Направил ли съм нещо, с което да заслужа тези подозрения?
- Не, гус’дине - промълви готвачът.
- Не, а въпреки това искат да ме оставят.
- Да, гус’дин капитан, боя се, че е тей.
Джошуа Йорк придоби строго и решително изражение.
- Ами ако бях доказал, че не съм онова, за което ме вземат? - погледът му премина от Тоби към Джеб и обратно. - Ако ме бяха виждали на дневна светлина, щяха ли да ми вярват?
-Не- каза Валери ужасена. - Джошуа, не можеш...
- Мога - прекъсна я той - и ще го направя. Е, Тоби?
Готвачът вдигна очи, погледна Йорк и кимна бавно.
- Ми, мо’е би... ако ви бяха видели...
Джошуа дълго се взира в двамата чернокожи.
- Добре - каза той накрая. - Тогава утре ще дойда на трапезата следобед. Пригответе ми място.
- Гръм да ме удари - каза Абнър Марш.
64 Гриф - човек с три четвърти афроамериканска кръв и една четвърт европейска или индианска.
65 Кейджуни - потомците на французите, изселени насилствено от Аркадия (територия в Канада) от англичаните по време на британско-френските конфликти преди Седемгодишната война (1755-1764).
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
На парахода „Трескав блян
Ню Орлиънс, август 1857
За обяда Джошуа облече белия си костюм, а Тоби надмина себе си. Новината се разнесе навсякъде и, разбира се, почти целият екипаж на „Трескав блян“ се навърташе наоколо. Сервитьорите, изтупани в спретнатите си бели сака, щъкаха напред-назад, изнасяйки от кухнята целия пир, подготвян от Тоби: плата, чинии, над които се издигаше пара, и фини порцеланови купи. Имаше супа от костенурка, салата с омари, пълнени раци, момици в свинска мас, пай от стриди и овнешко, сладководна костенурка, пиле на тиган, репички, печено телешко и панирани телешки котлети, ирландски картофи, млечна царевица, моркови, артишок, зелен боб, всякакви франзели и други хлябове, вино, спиртни напитки от бара, прясно мляко от града, чинии със свежо масло, а за десерт: сливови и лимонови пайове, „плаващи острови“66 и пандишпани, полети с шоколад.