Джошуа се усмихна загадъчно.
- Господин Джефърс ми напомня за последната строфа от стихотворението на Байрон.
Той изрецитира:
- Непорочни ли сме, капитане? - попита Джефърс.
- Никой не е съвършено непорочен - отвърна Джошуа Йорк, - но въпреки това произведението е пленително. Нощта е красива, затова се надяваме да открием покой и благородство в мрачното й обаяние. Твърде много хора се страхуват от тъмата безпричинно.
- Може би - отвърна Джефърс. - Понякога си е плашеща.
- Не - заяви Джошуа Йорк и тръгна, прекъсвайки рязко словесния си дуел със сметководителя.
Веднага щом излезе, останалите се разотидоха, за да изпълнят задачите си. Само Джонатоун Джефърс остана на мястото си. Потънал в мисли, той се взираше в другия край на салона. Марш седна отново, за да довърши пая си.
- Господин Джефърс - каза той. - Нищо не разбирам. Проклети стихове. Какво хубаво може да излезе от префърцунени речи? Ако тоя Байрон е имал да казва нещо, защо не го е направил на обикновен, прост език? Я кажете.
Сметководителят го изгледа, докато примигваше с очи.
- Съжалявам, капитане - каза той. - Опитвах да си спомня нещо. Какво казахте?
Марш си взе от пая, отпи малко кафе и повтори въпроса.
- Значи, капитане - отвърна Джефърс с иронична усмивка, - просто поезията е красива. Начинът, по който думите се допълват, ритъмът, картините, описани в нея. Стихотворенията са истинска наслада, когато се произнесат на глас. Римите, мелодията, начинът, по който звучат - той отпи от кафето си. - Трудно е да се обясни, ако не го чувстваш Нещо като параход е, капитане.
- Не съм чувал поема, красива като параход - отвърна сърдито Марш.
Джефърс се ухили.
- Капитане, защо „Северна светлина“ има картини на Аврора върху корпусите на колелата? Не му трябват. И без тях ще плава по същия начин. Защо нашата лоцманска будка, и какво ли още не, е украсена с всякакви орнаменти, резби и украси, защо всеки прочут кораб е с хубаво дърво, килими, маслени картини, ажурна резба? Защо върховете на комините ни са във формата на цветя? И да са обикновени, димът пак ще излиза. - Марш, на свой ред, смръщи вежди, а Джефърс заключи: - Параходите могат да бъдат и обикновени и прости - но по другия начин са по-красиви и приятни за пътуване. Със стиховете е същото, капитане. Поетът може да каже нещо направо. Ще е достатъчно, но като сложи рима, като го напише в мерена реч, то става нещо повече.
- Ем’ сигурно - отвърна Марш със съмнение.
- Сигурен съм, че мога да намеря стих, който дори ти ще харесаш. Байрон има един такъв.
Казва се „Гибелта на Сенахериб“68.
- Къде е Ева?
- Не „къде е“, а „кой е“ - поправи го Джефърс. - Стихотворението е за война, капитане.
Римите му са прелестни. И препуска не по-зле от „’Мичетата на Бъфало“69 - той стана и оправи връхната си дреха. - Ела да ти покажа.
Марш изпи кафето си до дъно, надигна се от масата и тръгна след Джонатоун Джефърс към библиотеката на „Трескав блян“.
Като стигнаха, Абнър се тръшна в едно голямо, меко, бяло кресло, докато главният сметководител претърсваше рафтовете, които изпълваха цялата стая и стигаха чак до тавана.
- Ето го - каза накрая Джефърс и извади един немалък том. - Знаех си, че някъде тук имаме книга с поезията на Байрон.
Той разлисти страниците - някои дори не бяха отрязани и се наложи да ги раздели с нокът - и накрая откри каквото търсеше. След това зае поза и прочете „Гибелта на Сенахериб“. Марш бе принуден да признае, че стихотворението притежава необикновен ритъм, особено така, както го рецитираше Джефърс. Не беше чак „’Мичетата от Бъфало“, но ставаше.
- Не е зле - каза той на Джефърс, когато го чу цялото. - Ама краят не става. Проклети библейски работи. Намесват Господ във всичко.
Джефърс се засмя.
- Лорд Байрон не се е занимавал с библейски работи, мога да те уверя. Всъщност е бил доста неморален, поне така съм чувал.
Той се замисли и започна отново да разлиства книгата.
- Какво търсиш?
- Стихотворението, което се опитах да си спомня на масата - отвърна Джефърс. - Байрон има още едно за нощта, което съвсем не съответства... аха, ето го - той прегледа страницата от горе до долу и кимна. - Слушай, капитане. Заглавието е „Мрак“.