Трескав блян [bg]

Той започна отново да рецитира.

Сънувах сън, а може би не сън.
Угаснало бе слънцето и сляпо
из непрогледното небе звездите
витаеха; смразената Земя
се носеше в безлунното пространство;
не идваше след утрото денят;
 и хората с отчаяни сърца
 във ужаса на своята самотност
 отправяха за светлина молитви (...)

Гласът на сметководителя звучеше мрачно и меланхолично. Стихотворението беше по-дълго от останалите. Марш скоро се изгуби между думите, но въпреки това те успяха да го трогнат. Покоси го мраз, който сякаш изпълни пространството. Думите бушуваха в съзнанието му. Стихотворението носеше у себе си страх, напразна молитва, отчаяние, лудост и огромни погребални клади, война, глад, хора, оскотели като зверове.

(...) кръв струваше храната;
и всеки, свъсен, лакомо във мрака ядеше скришом;
 любовта изчезна;
и всички заживяха с мисълта
за близка и безславна смърт; гризеше
 човешките стомаси вълчи глад;
 за мъртвите не ровеха гробове,
 че мършавите мършата ядяха (...)

Джефърс продължаваше да чете. Злото се вихреше сред зло. Накрая завърши:

(...) потъваха в безжизнената бездна
 без плисък; приливите бяха мъртви.
Луната - господарката им - беше
 изчезнала; и ветровете също;
и облаците - бяха те ненужни
на повсеместния вселенски Мрак.⁷⁰

Той затвори книгата.

- Бълнувания - каза Марш. - Звучи като някой обзет от треска.

Джонатоун Джефърс се усмихна плахо.

- Господ дори не се появява - въздъхна той. - Според мен Байрон е имал две различни мнения за тъмнината. Това стихотворение съдържа много по-малко невинност. Дали капитан Йорк го е чел?

- Разбира се - каза Марш и стана от креслото. - Я дай това.

Той взе тома от ръцете на Джефърс.

- Вече се интересувате от поезия ли, капитане?

- Да не ти пука - отвърна Марш и напъха книгата в джоба си. - Нямаш ли си някаква работа за вършене в кабинета?

- Без съмнение имам - каза Джефърс и тръгна.

Абнър Марш остана в библиотеката още три-четири минути. Чувстваше се изключително необичайно. Стихотворението му бе внушило безпокойство. Може би все пак имаше някакъв смисъл в поезията, помисли си той.

Реши да прегледа книгата в свободното си време и да помисли сам върху нея.

Марш си имаше свои задължения, които го държаха зает през по-шлямата част от следобеда и вечерта. След това съвсем забрави за книгата в джоба си. Карл Фрам тъкмо тръгваше към Ню Орлиънс, за да вечеря в „Сейнт Чарлс“, и той реши да се присъедини към него. Беше почти полунощ когато се върнаха на „Трескав блян“. Докато се събличаше в каютата си, Марш се сети за книгата и я постави внимателно на масичката до леглото, облече нощната си риза и седна, за да почете малко на светлината на свещта.

„Мрак“ звучеше дори по-злокобно през нощта, сред тъмата в самотната му малка каюта, макар че словата не носеха студената злокобност, вложена у тях от Джефърс. Отново изпита същото вълнение. Разлисти страниците и прочете „Сенахериб“, „Тя ходи в красота...“ и някои други, но мислите му все го теглеха към „Мрак“. Въпреки жегата Абнър Марш усещаше как го побиват студени тръпки.

На заглавната страница имаше портрет на Байрон. Марш го разгледа. Изглеждаше красив, смугъл и чувствен като креол. Беше съвсем ясно защо жените са си падали по него, въпреки че е бил куц. Разбира се, имал благороден произход. Това ставаше ясно от надписа под портрета:

ДЖОРДЖ ГОРДЪН, ЛОРД БАИРОН 1788-1824

Абнър Марш се взира дълго в лицето на поета и осъзна, че му завижда. Капитанът никога не бе разполагал с красота. Вероятно бленуваше за големи, прелестни параходи именно защото сам бе твърде грозен. С грамадното си тяло, брадавицата, сплескания нос, на Марш не му се налагаше да се тревожи много и за жени. Когато беше по-млад и още работеше по салове и платноходи, а дори и след като прекара известно време по параходите, той си имаше местенца в Начес-под-хьлма и Ню Орлиънс, където можеше да си намери нощно забавление срещу разумна цена. След време, когато Параходно дружество „Река Треска“ стана достатъчно заможно, в Галена, Дъбюк и Сейнт Пол имаше жени, които бяха готови да се омъжат за него, стига да бе поискал - някоя добра, жилава, решителна вдовица, съзнаваща изгодата от един силен и здрав мъж като него, притежаващ толкова много параходи. След сполетялото го нещастие обаче всички загубиха интерес. И без това те не бяха онова, което търсеше. Когато Абнър Марш размишляваше за такива неща, а това не ставаше често, той бленуваше за тъмноока креолка или смугла свободна квартеронка от Ню Орлиънс. Гъвкава, изящна и горда като параходите му.