- Разклащаш и я изпиваш заедно с водата - каза Абнър Марщ без да обръща внимание на последните му думи. - Това те прави моряк. - Той замлъкна. - Или просто истински мъж.
- Ех - въздъхна Джошуа. - Дойдохме си на думата.
Той замълча и дълго не продума. В каютата тегнеха мрак и тишина. Беше задушно. Когато най-накрая заговори отново, гласът на Йорк носеше хлад и строгост.
- Донесе ли си кръст, Абнър? Или пък кол?
- Нося това - каза Марщ извади стихосбирката и я хвърли в мрака към мястото, на което предполагаше, че седи Джошуа.
Чу движение, шум като от плесник, когато летящата книга бе уловена във въздуха. Последва разлистване на страници.
- Байрон - каза Йорк объркан.
Дори на инч от лицето си Абнър Марш нямаше да види собствените си пръсти, толкова плътно бяха спуснати кепенците и дръпнати завесите на каютата. Джошуа обаче не просто виждаше достатъчно добре, за да улови книгата, той можеше да я прочете. Въпреки жегата Марш отново почувства тръпки.
- Защо Байрон? - попита Йорк. - Озадачаваш ме. Ново изпитание, кръст, въпрос - щях да ги разбера, но Байрон... не.
- Джошуа - каза капитанът, - на колко години си? - Последва мълчание. - Умея да съдя за нечия възраст - продължи Марш. - Ти си труден с тази бяла коса и всичко останало. Все пак по вида ти - лицето, ръцете - бих казал тридесет, най-мнош тридесет и пет. Според тази книга той е починал преди тридесет и три години. Ти каза, че си го познавал.
Йорк въздъхна.
- Да - отвърна мрачно той. - Глупава грешка. Величието на парахода ме беше завладяло напълно и се самозабравих. Мислех, че няма да забележиш. Не знаеше нищо за Байрон. Бях сигурен, че ще забравиш.
- Мисля бавно, но не забравям. - Марш стисна силно и уверено бастуна си и се приведе напред. - Джошуа, искам да поговорим. Разкарай жената от тук.
Валери се изсмя студено в мрака. Звучеше по-близо, въпреки че Марш не я бе чул да се движи.
- Какъв смел глупак - каза тя.
- Валери остава, Абнър - заяви Йорк без заобикалки. - Може да й се има доверие и да чуе всичко, което имаш да ми казваш. Тя е каквото съм и аз.
Марш почувства хлад и самота.
- Като теб - повтори той с усилие. - Кажи ми тогава. Какво си?
- Сам прецени - отвърна Джошуа.
Изведнъж в мрака на каютата пламна клечка.
- Боже мой - възкликна Марш.
Само за няколко мига пламъчето хвърли ярка светлина върху лицето на Йорк. Устните му изглеждаха подпухнали и напукани. Кожата на челото и страните му беше обгоряла, черна и изпъната. Мехури, пълни с вода и гной, изпъкваха под брадичката му и покриваха изранената алена длан, държаща клечката. Сивите му очи гледаха побелели и сълзящи в кухините си. Джошуа Йорк се усмихна зловещо. Марш чу как увисналата плът пука и се разкъсва. Бледа течност се стече бавно по едната му страна от разтворилата се цепнатина върху нея. Парче кожа се отрони и оголи розовото месо под себе си.
Пламъкът угасна, блажен мрак обгърна всичко.
- Казвате, че сте съдружник - укори го Валери. - Казвате, че бихте му помогнали. Ето я помощта ви, вашата, на екипажа, подозренията и заплахите ви. Можеше да умре заради вас. Той е бледият цар, а вие сте нищо, но си причини всичко това, за да спечели вашето безполезно доверие. Доволен ли сте, капитан Марш? Щом сте тук, изглежда не сте.
- Какво, по дяволите, се е случило с теб? - попита Марш, без да обръща внимание на Валери.
- Дневната светлина, за по-малко от два часа - отвърна Джошуа. Едва сега Марш разбра защо шепотът му е изпълнен с болка. - Знаех риска. Правил съм го и преди, когато е било необходимо. Четири часа можеха да ме убият. Шест - със сигурност. Два или по-малко обаче, особено ако през по-шлямата част не съм на пряка светлина... познавам възможностите си. Изгарянията изглеждат по-лоши, отколкото са в действителност. Болката е поносима. Ще премине бързо. Утре по това време вече няма да има и следа от случилото се. Плътта ми зараства, мехурите се пукат, а мъртвата кожа пада. Видя сам.
Абнър Марш затвори очи и ги отвори отново. Нямаше никаква разлика. Мракът обгръщаше всичко. Въпреки това все още виждаше бледо синкавото сияние на клечката и обезобразеното лице на Йорк.
- Значи светената вода и огледалата нямат никакво значение - каза Марш - Нямат значение. Наистина не можеш да излизаш през деня. Онова, което каза... тия твои проклети вампири са истински. Но пак ме излъга. Излъга ме, Джошуа! Не си ловец на вампири, ти си един от тях. Ти, тя и всички останали. Вие самите сте проклети вампири!
Марш вдигна хикориновия си бастун като безполезен дървен меч, за да се предпази от онова, което не вижда. Чувстваше гърлото си сухо и раздразнено. Валери се засмя тихо и приближи.