- Някои от тях са истина - възрази вяло Марш - Имам предвид, познавам лоцмани, които твърдят, че са виждали светлините на фантома, когато минават по Ракурси, и дори са чували как моряците, които измерват, ругаят и кълнат. А „Дренън Уайт“... е, не вярвам в проклятия, но корабът потъна точно както Фрам разказва. Параходите, които опитаха да го издърпат, пострадаха по същия начин. Мъртвият кормчия... по дяволите, познавах го. Беше сомнамбул, това е всичко. Управляваше парахода заспал, уж мъртъв. После историята тръгна нагоре и надолу по реката и се изопачи.
- Това щях да ти кажа, Абнър. Ако държиш на думата, да, вампирите съществуват, но историите за нас са малко изопачени. Твоят сомнамбул се е превърнал в мъртвец само след няколко години преразказване на случката. Помисли какво би станало за век-два.
- Ако не си вампир, какво си тогава?
- Нямам точна дума - отвърна Джошуа. - На английски твоят вид ме нарича вампир, върколак, вещер, маг, вълшебник, демон, гул. Другите езици предлагат различни имена: nosferatu, одоротен, упир, loup garou. Всички названия са дадени от твои кръвнородствени за бедните същества като мен. Тези думи не ми харесват. Не се оприличавам с нито една от тях. Въпреки това нямам с какво да ги заменя. Не разполагаме с дума за самите нас.
- Ваш собствен език... - подхвана Марш.
- Нямаме такъв. Използваме думите на хората и техните имена. Винаги е било така. Не сме човеци, но не сме и вампири. Ние сме... друга раса. Когато трябва да се наричаме някак, използваме някоя от вашите думи, на вашите езици. Придаваме им скрито значение. Ние сме хора на нощта, хора на кръвта или просто хората.
- А ние? - попита Марш. - Ако вие сте хората, какво сме ние?
Джошуа Йорк се поколеба, но Валери заговори преди него.
- Хората на деня - каза тя бързо.
- He - заговори Йорк. - Така ви наричам аз. Не е разпространено сред останалите като мен. Валери, времето за лъжи приключи. Кажи истината на Абнър.
- Няма да му хареса - отвърна тя. - Джошуа, опасността...
- Без значение - каза Йорк. - Кажи му, Валери...
За миг настъпи тежко мълчание.
- Добитъкът - каза тихо Валери. - Така ви наричаме, капитане. Добитъкът.
Марш се намръщи и сви груб, месест юмрук.
- Абнър - каза му Йорк, - искаше истината. Напоследък размишлявам често за теб. Боях се, че след Начес ще се наложи да подготвя инцидент. Страхуваме се, че ще ни разкрият, а ти си заплаха. Симж и Катрин ме убеждаваха да те убия. По-новите ми сподвижници, на които имам вяра, като Валери и Жан Ардж, изглеждаха съгласни с това. Въпреки че аз и хората ми щяхме да сме в по-шляма безопасност след смъртта ти, аз се отдръпнах от това решение. Омръзнало ми е от смърт и страх, безкрайно уморен съм от ненавистта между расите ни. Зачудих се дали вместо това можем да работим заедно, но съвсем не бях сигурен дали мога да ти имам доверие. Поне до онази нощ край Доналдсвил, когато Валери опита да те убеди, че трябва да обърнеш „Трескав блян“. Тогава доказа, че си много по-силен, отколкото съм очаквал, а и много по-верен. Още там и тогава реших, че трябва да живеещ а дойдеш ли отново - да научиш цялата истина, без значение добра или лоша. Ще изслушаш ли всичко?
- Имам ли някакъв избор? - попита Марш
- Не - призна Йорк.
Валери въздъхна.
- Джошуа, моля те да размислиш. Той е един от тях, без значение колко го харесваш. Няма да разбере. Ще се върнат със заострени колове, знаеш го.
- Надявам се, че няма да го направят - отвърна Джошуа и след това заговори на Марш. -Тя се страхува, Абнър. Предлагам нещо ново, а новите неща са винаги опасни. Изслушай всичко, но не ме съди и може би след това ще бъдем истински съдружници. Никога преди не съм казвал истината на някого като теб...
- На никого от добитъка - измърмори Марш. - Е, аз пък никога не съм слушал друг вампир, така че сме квит. Давай. Тоя бик пред теб е готов да слуша.
66 ,Плаващи острови" - френски десерт от разбити варени белтъци във ванилов сос.
67 Превод Николай Тодоров.
68 ..Гибелта на Сенахериб" - стихотворение на лорд Байрон от 1815 г, посветено на библейската история за опита на асирийския цар Сенахериб да завладее Йерусалим.
69 ,,'Мичетата от Бъфало" - американска песен, написана от барда Джон Ходжис през 1844 г с изключително значение за попкултурата на САЩ през следващите повече от сто години: ,,'Мичета от Бъфало, ще излезете ли тая нощ?/ Ще излезете ли тая нощ, ще излезете ли тая нощ?/'Мичета от Бъфало, ще излезете ли тая нощ?/ Ще танцувате ли на лунна светлина?".