Научих я от Симж, както той я бе чул преди години от други, сега изклани или изчезнали. Той бе най-стар от всички в групата, която открих. Твърдеше, че е на почти шестстотин години. Разбрах и за други легенди за нашия произход, обвързващи го със зората на самото време. Дори там съзрях намесата на твоя народ, понеже митовете ни бяха заети от християнската Библия. Браун, който някога е бил свещеник, ми прочете откъса от Битие за Адам, Ева и децата им - Каин и Авел, първите и единствени човеци. Когато Каин убил брат си, се оттеглил в изгнание и взел жена от земята Нод. Откъде е дошла тя, ако не е имало други хора на света, Битие не казва. Според Браун Нод била земята на нощта и тъмнината, а жената - прародителка на цялата ми раса. Произлезли сме от нея и Каин. Ние сме негови деца, не чернокожите, както смятат някои от вас. Каин убил брат си и се скрил. По същия начин ние сме принудени да убиваме далечните си братовчеди и да се крием, когато слънцето изгрее, понеже то е ликът Божий. Запазили сме дълголетието, присъщо за всички хора в първите библейски епохи, но сме прокълнати и трябва да живеем в страх и тъмнина. Някои приемаха тези митове за истина, други дори вярваха в приказките за вампири, които вашата раса разказва, и се възприемаха за безсмъртни служители на злото.
Слушах истории за предци, живели много отдавна, за борба, бягство, преселение. Смит ми разказа за голяма битка на пустите балтийски брегове преди хилядолетие, в която няколкостотин от моята раса връхлетели цяла орда от човеци и когато слънцето изгряло, осветило поле, покрито с кръв и тела. Тогава си спомних за „Сенахериб“ на Байрон.
Симж говореше за древна Византия, в която много от моя народ живеели съвсем невидими в гъмжащия от хора Константинопол и благоденствали векове наред, но накрая кръстоносците дошли, разграбили и унищожили всичко и изгорили много от нас на кладата. Нашествениците носели кръста със себе си. Чудя се дали оттук не произлиза сказанието, че расата ми се бои от символите на християнството. Всички ми казваха за легендарния град, който сме построили. Огромно селище на нощта от желязо и черен мрамор в мрачни пещери някъде из Азия. Простирал се край бреговете на подземна река и море, недокоснати никога от слънцето. Още преди Рим и дори Ур76 сме имали този огромен град. Така ми казваха, в противоречие с историите от по-рано, че сме тичали голи на лунна светлина през заснежените гори. Според митовете сме били изгонени от града заради някакво прегрешение и от тогава се скитаме забравени вече хиляди години. Градът обаче още съществувал и някой ден щял да се роди цар, най-великият кръвник от всички, който щял да събере цялата ни разпокъсана раса и да ни поведе към града на нощта и морето, нивга неогрян от слънцето. Абнър, от всичко, което чух тогава, най-мнош ме развълнува тази история. Съмнявам се, че огромният подземен град съществува или някога е съществувал, но точно тази история ме убеди, че моят вид не е съставен от зли и бездушни вампири. Нямахме изкуство, нито литература, нито собствен език... но легендата ми показа, че умеем да бленуваме, да копнеем. Никога не бяхме градили, създавали. Крадяхме дрехите ви, живеехме във вашите градове, хранехме се с живота ви, силата, кръвта... но щом мълвяхме истории за наши собствени селища, значи можехме да творим, стига да разполагахме с възможност. Алената жажда беше проклятие, тя превръщаше двете ни раси във врагове, лишаваше народа ми от всяко достойнство. Белегът на Каин.
Управлявали са ни велики водачи, Абнър. Съвсем реални кръвници от минали епохи.Имали сме свои Цезар, Соломон, презвитер Йоан77. Очаквахме спасителя, нашия Христос.
Спотаен сред руините на мрачния замък, слушах вятъра навън, Симж и останалите пиеха от питието ми, разказваха ми легенди и ме наблюдаваха с трескавите си очи. Тогава разбрах какво вероятно си мислят. Всеки от тях беше с поне сто години по-възрастен от мен, но аз бях най-силен, бях кръвник. Носех им еликсир, прогонващ алената жажда. Изглеждах им почти като човек. Абнър, в очите им аз бях спасителят от сказанията78, обещаният цар на вампирите. Не можех да го отрека. Това беше моята орисия, знаех го, трябваше да изведа народа си от тъмата.