Около 1750 година значителна група от моя народ живеела, пръсната из Франция, Бавария, Австрия, дори Италия. Назова някои имена, които Симж познаваше. Години наред бяхме издирвали част от тях безуспешно. Катрин каза, че един от тях бил заловен и убит от полицията през 1753 година, или някъде там, в Мюнхен. Останалите се уплашили от тази случка. Техният кръвник решил, че Европа е твърде населена и твърде добре организирана -нещо, което силно ни застрашавало. Живеехме скрити в сенки и цепнатини, а те ставаха все по-малко и по-малко. По тази причина той наел кораб и всички заедно тръгнали от Лисабон към Новия свят, където дивото, безкрайните гори, суровите колониални условия обещавали достатъчно плячка и спокойствие. Защо баща ми и неговите сподвижници не били включени, тя не успя да ми каже. Катрин също трябвало да замине, но дъждове, бури и пътен инцидент забавили придвижването й до Лисабон. Когато стигнала, вече били заминали. Разбира се, веднага отидох в Лисабон и претърсих всички стари корабни архиви, запазени от португалците. Накрая го открих. Корабът така и не се бе върнал от плаването, както предполагах. Толкова време по море, нямали са друг избор, освен да се хранят с екипажа, малко по малко. Въпросът беше дали корабът изобщо е достигнал Новия свят. Не намерих данни за това, но научих местоназначението - Ню Орлиънс. От там, по Мисисипи, можеха да достигнат до всяка част на континента.
Останалото е ясно. Пристигнахме. Бях сигурен, че ще ги открия. Реших, че ако имам параход, ще се наслаждавам на разкоша, към който бях привикнал, а също на подвижността и свободата, които ми бяха нужни за търсенето. По реката имаше много ексцентрици. Още няколко нямаше да бъдат забелязани. Щеше да е още по-добре, ако започнат да се носят слухове за прекрасен кораб със странен капитан, който се появява само след мръкнало. Можеха да достигнат до правилните хора и така те да дойдат, както бе направил Симж преди много години. Започнах да разпитвам и накрая се срещнахме в Сейнт Луис.
Мисля, че знаеш останалото, или поне можеш да го отгатнеш Нека кажа само още нещо. В Ню Олбани, когато ми показа парахода ни, не преувеличих възхищението си. „Трескав блян“ е прекрасен, Абнър, такъв трябваше да бъде. За първи път нещо красиво се бе родило благодарение на нас. Това е ново начало. Името малко ме уплаши... „треска“ е друго име, което използваме за алената жажда. Симж обаче изтъкна, че то ще привлече интереса на всеки от моята раса, който го чуе.
Това е моята история, поне по-шлямата част от нея. Истината, която настояваше да получиш. Ти беше честен с мен по свой си начин, повярвах ти, когато ми каза, че не си суеверен. Ако мечтите ми се сбъднат, ще настане време, когато денят и нощта ще си подадат ръце отвъд здрача, ще разберем какво ни дели.
Става все по-рисковано. Нека посрещнем опасностите заедно. Моите блянове и твоите, нашият параход, бъдещето и на моя, и на твоя народ, вампирите и добитъкът... всичко зависи от твоята преценка, Абнър. Какво избираш? Доверие или страх? Кръв или хубаво вино? Приятели или врагове?
71 Реставрация - периодът след Френската революция (1789), Първата френска република (1792-1804) и Първата френска империя (1804—1815), продължил до 1830 г, когато е възстановена династията на Бурбониге.
72 Пристли и Лавоазие - до днес в науката се води спор кой пръв е открил кислорода. Исторически това прави шведският химик Карл Вилхелм Шееле (1742-1786) през 1772 г., но паралелно с него работи англичанинът Джсузеф Пристли (1733-1804), който публикува откритието си по-рано от него, макар да го прави едва през 1774 г Антоан Лавоазие (1743-1794) открива кислорода отново през 1775 г, като първи го описва като отделен елемент и измисля името му.
73 Лауданум - тинктура от опиум. Бил е широко използван като успокоително средство. Днес е под строг контрол, защото води до пристрастяване.
74 Рейнланд - историческа област по средното и долното течение на р. Рейн. По това време е отделно херцогство под властта на Прусия.
75 Велики Новгород - руски град, основан през IX в., столица на държавата на Рюрик, а по-късно - на Новгородската република. Бил наричан от местните хора ,Негово Величество Новгород Велики" поради липсата на монарх в републиканския период на управление.
76 Ур - древен месопотамски град, достигнал разцвета си две хиляди години пр. Хр.
77 Презвитер Йоан - легендарен християнски цар или патриарх, управлявал държавата си, заобиколен от мюсюлмански и езически народи някъде в Ориента. Според други версии на легендата - в Индия или Етиопия.
78 В превод от иврит името „Джошуа" означава ..Йехова е спасител". „Абнър", от друга стана, произлиза от същия език и носи значението „баща ми е светлината" или „син на светлината". Мартин едва ли е избрал тези имена случайно.