Накрая господарят му си намерил по-изгодна възможност. Старият и болен мулат вече бил тежест. Вече не бил полезен и затова бил прокуден. Може би убийството е щяло да бъде по-милостиво, но вместо това той бил отпратен нагоре по реката, за да се грижи сам за себе си. Робът не нарушава повелята на кръвника дори ако разбере, че е бил излъган. Старият мулат се скитал пеша и се прехранвал с грабежи и убийства. Придвижвал се бавно. Понякога припечелвал по честен начин като ловец на бегълци или като трудовак, но през повечето време оставал в гората като отшелник, който будувал през нощта. Понякога се осмелявал да се храни с плътта и да пие кръвта на жертвите си, понеже вярвал, че това ще му върне младостта и здравето. Каза ми, че живее край Ню Мадрид от година. Сечал дърва за собственика на склада, понеже той бил твърде стар и немощен, за да го прави сам. Знаел, че корабите рядко спират там. Затова... е, сещаш се за останалото.
Абнър, вашата раса може да научи от нас много, но не можем да ви помогнем за нещата, които са били обещани на този човек. Не. Съжалих го. Беше стар, грозен, останал без надежда. Почувствах и гняв, същия гняв, който бях изпитал към онази богаташка от Будапеща, която се къпеше в кръв. Според легендите на твоя народ ние сме създадени от най-чисто зло. Казват, че вампирът няма душа, няма чест, няма надежда за изкупление. Не приемам това, Абнър. Убивал съм безброй пъти, причинил съм много ужасни неща, но не съм злодей. Не съм избрал сам да бъда такъв. Ако нямаш избор, доброто и злото не съществуват. Моят вид никога не е имал друга възможност. Алената жажда е властвала над нас, предопределила е съдбата ни, отнела ни е всичко, което бихме могли да постигнем. Твоите хора, Абнър... те не страдат от тази треска. Съществото, което срещнах в гората край Ню Мадрид, никога не беше изпитвало алената жажда. То е могло да стане каквото самж пожелае, да избере самж пътя си. Но беше избрало да се превърне в това, което видях аз. Ех, ако трябва да съм честен, някой от моята раса също носи отговорност за това същество -онзи, който го е излъгал. Обещал му е нещо невъзможно. Въпреки всичко разбирам защо го е направил, макар, колкото и да го презирам за постъпката му. Съюзник от вашия вид може да бъде нещо твърде полезно. Всички познаваме страха, Абнър, и моята раса, и твоята.
Онова, което не разбирам, е защо някой от вас би прегърнал живот сред мрака, защо би пожелал алената жажда. Мулатът ги желаеше с голяма страст Умоляваше ме да не го оставям, както е направил другият кръвник. Не можех да му дам онова, което искаше. Нямаше да го направя дори ако бе възможно. Дарих му каквото можех.
- Разкъса му гърлото, нали? - попита Абнър Марш сред мрака.
- Казах ти - възкликна Валери. Капитанът почти бе забравил, че и тя е там, толкова беше тиха. - Не разбира. Казах ти.
- Убих го с голи ръце - призна Джошуа. - Да. Кръвта му се стече по ръцете ми и напои земята, но не докосна устните ми, Абнър. Погребах го недокоснат.
В каютата отново се възцари мъртво мълчание. Абнър Марш приглади косата си и помисли.
- Говориш за избор - заговори той накрая. - Казващ че това е разликата между добро и зло. Изглежда, аз също съм изправен пред избор.
- Всички правим избори, Абнър. Непрестанно.
- Сигурно е така - отвърна Марш. - Макар че това няма голямо значение. Казващ че ти е нужна помощ Джошуа. Да кажем, че се съглася. С какво ще се окажа различен от проклетия стар мулат, когото си убил? Кажи ми!
- Никога не бих те превърнал в... нещо подобно - започна Джошуа. - Не съм и опитвал. Абнър, ще живея векове след като ти умреш и бъдеш забравен. Някога опитвал ли съм да те изкушавам с безсмъртие?
- Вместо това ме изкуши с проклетия параход - отвърна Марш. - И, без съмнение, ми наговори куп лъжи.
- Дори в измислиците ми имаше някаква истина, Абнър. Казах ти, че търся вампири, за да сложа край на злото им. Не виждаш ли правотата в това? Търся помощ Абнър, но помощта на съдружник, а не на роб.
Марш премисли всичко.
- Добре - каза той. - Да кажем, че ти вярвам. Може би трябва да ти се доверя, но ако ще бъда твой съдружник, трябва и ти да го правиш спрямо мен.
- Доверих ти тайната си. Това не е ли достатъчно?
- По дяволите, не - отвърна Абнър Марш. - Мда, каза ми истината и сега очакваш отговор. Само че ако дам грешния, няма да изляза от каютата жив, нали? Мацката ей там ще се погрижи дори ти да не го направиш.
- Много проницателно, капитан Марш - заговори Валери в мрака. - Не ви мисля злото, но Джошуа трябва да остане в безопасност.
Марш въздъхна.
- Разбра ли какво имам предвид? Това не е доверие. Вече не сме съдружници. Нещата са дяволски нестабилни. Можеш да ме убиеш по всяко шибано време. Трябва да се държа по определен начин или съм мъртъв. От моя гледна точка това ме прави роб, не равноправен. Освен това съм сам. Имаш всички тия проклети кръвосмучегци приятели, които ще ти помогнат в беда. Бог знае какво планираш Със сигурност не ми казваш Освен това не мога да споделя с никого. По дяволите, Джошуа, може би трябва да ме убиеш веднага. Подобно партньорство не ми харесва.