Валерй ми разказа много за него. Той е стар, Абнър. По-стар е от Симж и Катрин, от всички други тук. Дори само възрастта му е смущаваща. Сега се нарича Дамон Жулиж, но преди е бил Жил Ламон. Същият, на когото е служил онзи злочест мулат в продължение на тридесет безполезни години. Зная, че сега има друг човешки роб...
- Киселия Били Типтън - каза Валерй с омраза.
- Тя се бои от този Жулиж - каза Йорк. - Другите също говорят за него със страх, но понякога и с известно чувство на преданост. Като кръвник той се е грижил за тях. Дал им е убежище, богатства, пирове. Хранили са се с роби. Не се учудвам, че се е заселил тук.
Валерй поклати глава.
- Остави го, Джошуа. Моля те. Ако не по друга причина, то поне заради мен. Дамон няма да те посрещне добре, нито ще прегърне свободата, която му носиш.
Йорк се смръщи, отегчен от приказките й.
- С него има и други от вида ни. И тях ли да изоставя? Не. А може би грешиш за Жулиж. Бил е във хватката на алената жажда в продължение на безбройни векове. Мога да облекча треската му.
Валерй скръсти ръце, теменужените й очи пламтяха.
- Ами ако не приеме? Не го познаващ Джошуа.
- Той е образован, умен, с обноски, ценител на красотата - каза Йорк на инат - Казала си ми всичко за него.
- Той е и силен.
- Също като Симж, Раймонд и Кара, които сега ме следват
- Дамон е различен - настоя Валери. - Няма да е същото!
Джошуа Йорк направи нетърпелив жест.
- Няма значение. Ще го победя.
Абнър Марш наблюдаваше спора им мълчалив и замислен, но накрая заговори.
- Джошуа е прав - каза той на Валери. - По дяволите, нали съм поглеждал един-два пъти в очите му. Пък и едва не изпочупи всички кости в ръката ми, като се ръкувахме за първи път. Освен това как го бяхте нарекли? Цар?
- Да - потвърди Валери. - Бледия цар82.
- Е, ако наистина той е тоя ваш блед цар, звучи разумно да победи, нали?
Валери изгледа Марш и Йорк последователно и след това потръпна.
- Вие не сте го виждали. - За миг тя се поколеба, отметна назад тъмната си коса с изящна бледа длан и погледна прямо Абнър. - Може би съм грешала за вас, капитан Марш. Не притежавам силата на Джошуа, нито неговото доверие към вас. Алената жажда имаше власт над мен в продължение на половин век. Човеците бяха моя плячка. Не можеш да се сприятеляваш с плячката. Не можеш. Не можеш и да й имаш доверие. Затова убеждавах Джошуа да ви убие. Никой не може просто да захвърли принципите, които е следвал цял живот. Разбирате ли? - Абнър Марш кимна предпазливо. - Все още не съм сигурна -продължи тя, - но Джошуа ни показа толкова много нови неща и трябва да се съглася, че може би сте достоен за доверието ни. Може би - и лицето й придоби свиреп вид. -Независимо обаче дали съм грешала за вас или пък не, съм права за Дамон Жулиж!
Марш смръщи вежди. Не знаеше какво да каже. Джошуа посегна и пое ръката на Валерй в своята.
- Мисля, че няма защо да се страхуваш - каза той. - Но заради теб обещавам, че ще внимавам. Абнър, направи каквото пожела. Кажи на господин Джефърс и на господин Дън. Ако Валерй е права, тяхната подкрепа ще се окаже ценна. Подбери хора за вахтата и отпрати останалите на брега. Когато „Трескав блян“ потегли по ръкава, искам да го управляват само най-добрите, онези, на които може да се разчита най-мнош. Трябва ни само минимумът, необходим, за да се движим. Без религиозни фанатици, без плашливи или без безразсъдни.
- Ще ги подберем с Косматия Майк - отвърна Марш.
- Ще се срещна с Жулиж на собствения си параход и във време, определено от мен. Ще бъда с теб и хората ти зад гърба си. Внимавай как ще обясниш нещата на Джефърс и Дън. Всичко трябва да е точно - той погледна към Валерй. - Доволна ли си?
-Не.
- Не мога да направя повече - каза той с усмивка и се обърна отново към Марш. - Абнър, радвам се, че не сме врагове. Вече съм близо до изпълнението на всичките си блянове. Победих алената жажда, това беше големият ми триумф. Ще ми се да мисля, че тази нош заедно с теб постигнахме втори - началото на приятелството и разбирателството между расите ни. „Трескав блян“ ще плава по тънката граница между нощта и деня и ще прокуди всички стари страхове, където и да отиде. Заедно ще постигнем велики неща, приятелю.