ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Ню Орлиънс, август 1857
Същата вечер Киселия Били Типтън се върна в хотел „Сейнт Луис“. Беше силно притеснен. Жулиж нямаше да хареса отговора, който му носеше от „Трескав блян“. Господарят бе много опасен и непредсказуем, събудеше ли се гневът му.
В тъмното преддверие на луксозния им апартамент светеше само една малка свещ Пламъкът й се отразяваше в черните очи на Жулиж, който седеше в мекия, кадифен фотьойл до прозореца и отпиваше от сазерака83 си. Цареше тишина. Киселия Били почувства тежестта на всички погледи, които се струпаха върху него. Резето щракна зловещо на мястото си, когато вратата се затвори зад него.
- Е, Били? - прошепна Дамон Жулиж.
- Не искат да дойдат, господин Жулиж - отвърна Типтън набързо, слисан от тревога. Слабата светлина не му позволи да види реакцията на господаря си. - Казва, че вие трябва да отидете при него.
- Казва... - повтори Дамон. - Кой е той, Били?
- Онзи - отвърна Били. - Другият... другият кръвник. Нарича се Джошуа Йорк. Раймонд ви писа за него. Другият капитан, Марш - дебелият, с брадавиците и брадата, също няма да дойде. Той е проклет грубиянин. Изчаках да мръкне, за да се събуди кръвникът. Заведоха ме при него.
Когато си спомни как студените сиви очи на Йорк го приковаха, Типтън почувства хлад. В тях имаше толкова силно презрение, че, съвсем онемял, Били бе отместил погледа си още в същия миг.
- Кажи ни, Били - подхвана отново Дамон Жулиж. - Какъв е този другият? Този Джошуа Йорк, кръвникът.
- Той е... - отвърна Били, подбирайки неловко думите си, - той е... бял, имам предвид -кожата му и всичко е много бледо. Косата му също няма цвят Дори облича бял костюм, Като няк’ъв призрак е. И носи много сребро, много. Движенията му... те са като на проклет креол, господин Жулиж, изтънчени и господарски. Той е... като вас, господин Жулиж. Очите му...
- Блед и със силен поглед - прошепна Синтия от далечния край на стаята. - И носи вино, утоляващо алената жажда84. Това той ли е, Дамон? Трябва да е той. Значи е истина. Валери винаги е вярвала в тези легенди. Аз й се присмивах през цялото време, а всичко е било вярно. Ще събере всички ни и ще ни отведе в изгубения град, мрачния град. Нашето царство. Истина е, нали? Той е кръвник на кръвниците, царят, когото очакваме. - Тя погледна към Дамон Жулиж в очакване на отговор.
Той отпи от сазерака и се усмихна лукаво.
- Цар - замисли се Жулиж. - И какво ти каза този цар, Били? Нека чуем.
- Каза всички да заповядате на парахода. Утре, по мръкнало. Ще има вечеря. Той и Марш няма да дойдат тук сами, както вие поискахте. Марш каза, че ако дойдат при вас, ще ги придружават и други.
- Царят е странно боязлив - заяви Жулиж.
- Убийте го! - неочаквано изтърси Киселия Били. - Отидете на проклетия кораб и го убийте, убийте ги ’сичките. Той греши, господин Жулиж. Очите му са като на някакъв проклет креол, така ме гледаше. Все едно съм бълха, боклук, а бях там от ваше име. Мисли, че е по-добър от вас, а другите, онзи брадавичест капитан и проклетият му сметководител, всички са някакви контета. Нека го нарежа, кръвта му да потече по всички тия изискани облекла. Трябва да го убиете, трябва.
След словесния изблик на Киселия Били отново се възцари тишина. Жулиж гледаше през отворения прозорец в нощта. Нощният бриз лениво полюшваше завесите. Отвън долитаха уличните шумове. Очите на Жулиж бяха мрачни, присвити, втренчени в далечните светлинки.
Когато най-накрая се извърна към стаята, сиянието на самотната свещ отново се отрази в зениците му и остана в тях, червеникаво и блещукащо. Лицето му придоби мрачно и зловещо изражение.
- Питието, Били - напомни той.
- Кара ги всичките да пият - отвърна Киселия Били. Той се облегна на вратата и извади ножа си. Чувстваше се по-добре, когато е в ръката му. Започна да вади мръсотията под ноктите си с него, докато говореше. - Не е просто кръв, както ми каза Кара. В него има още нещо. Всички твърдят, че утолява жаждата. Разходих се из целия кораб. Говорих с Раймонд, Жан, Жорж и някои други. Всички потвърждават. Жан не спря да го превъзнася, какво облекчение било само - ако щете, вярвайте.
- Жан - промълви презрително Жулиж.
- Значи е истина - каза Синтия. - Той е по-силен от жаждата.
- Има още - добави Киселия Били. - Раймонд каза, че Йорк се е сприятелил с Валери.