Тишината във фоайето бе изпълнена с напрежение. Кюрт смръщи вежди, Мишел отклони
поглед, а Синтия отпи от питието си. Всички знаеха, че Валери, прелестната Валери, е любимка на Жулиж. Наблюдаваха го внимателно. Той изглеждаше потънал в мисли.
- Валери? - каза той. - Разбирам.
Дългите му бледи пръсти започнаха да барабанят по подлакътника на фотьойла. Доволен,
Киселия Били Типтън се захвана да чисти разстоянието между зъбите си с върха на ножа. Знаеше, че сведенията за Валери ще изиграят решаваща роля. Дамон Жулиж имаше свой план за нея, а той не обичаше да му се месят в плановете. Когато Били го попита защо я отпраща, той му разказа всичко, изпълнен с хитроумна насмешка. „Раймонд е млад и силен, може да се грижи за нея - беше казал Жулиж. - Ще бъдат сами, само двамата и жаждата. Какъв романтичен блян, нали? След година, две, може би пет Валери ще очаква дете. Сигурен съм, Били.“ След това се бе засмял - онзи характерен за него дълбок и звънлив смях. Сега обаче не се смееше.
- Какво ще правим, Дамон? - попита Кюрт. - Отиваме ли?
- Ама разбира се - отвърна Жулиж. - Как да откажем такава покана, и то от цар. Не искате ли да опитаме виното му? - той ги изгледа един по един, но никой не проговори. -Ех - възкликна накрая, - къде изчезна ентусиазмът ви? Жан препоръчва реколтата, Валери -също. Вино, по-сладко от кръв, изтъкано от живот. Помислете си за спокойствието, което можа да ни донесе - той се усмихна. Всички останаха мълчаливи. Изчака, но тишината продължи още дълго. Накрая Жулиж сви рамене. - Добре, хубаво, тогава нека се надяваме, че царят няма да си помисли нещо лошо за нас, ако предпочетем друго питие.
- Кара другите да го пият - каза Киселия Били. - Независимо дали искат или не.
- Дамон - обади се Смития. - Ще му... откажеш ли? Не можеш. Трябва да отидем. Така е повелил. Трябва.
Жулиж се извърна бавно към нея.
- Наистина ли го мислиш? - попита той с деликатна усмивка.
- Да - прошепна Смития. - Трябва. Той е кръвник.
Тя сведе очи.
- Смития - каза й Дамон Жулиж, - погледни ме.
Бавно и с безкрайно нежелание тя вдигна отново лице и срещна очите на Жулиж.
- Не - изхлипа тя. - Моля те. О, моля те.
Дамон не продума. Смития не отмести поглед. Тя се плъзна от креслото и се хвърли трепереща на колене върху килима. На малката й китка блестеше гривна от фино злато и аметист. Отмести я нагоре и бавно разтвори устни, сякаш щеше да заговори, но в същия миг поднесе ръка към зъбите си. Кръвта потече. Жулиж изчака, докато тя не запълзя към него, поднасяйки му своя дар. С изключителна учтивост той пое ръката й в своята, за да пие дълго и жадно. Когато той се насити, Смития стана на крака, залитайки, свлече се на едно коляно и се изправи отново, като продължи да залита.
- Кръвник - каза тя с преклонена глава. - Кръвник.
Устните на Дамон Жулиж бяха алени и влажни. От ъгълчето на устата му се стичаше тънка струйка кръв. Той извади кърпичка от джоба си, внимателно се избърса и я сгъна прилежно.
- Голям ли е параходът, Били? - попита той.
Типтън прибра ножа си с едно привично за него движение и се усмихна. Раната върху китката на Смития и кръвта, стичаща се по брадичката на Жулиж, го накараха да почувства вълнение, възбуда. Господарят щеше добре да подреди ония проклетници на кораба, помисли си той.
- По-шлям е от всеки друг съд, който съм виждал по реката - отвърна Киселия Били. - И е много красив. Сребро, огледала, мрамор, много стъклописи и килими. Ще ви хареса, господин Жулиж.
- Параход - замисли се Дамон. - Защо ли никога не съм се замислял за реката? Предимствата й са толкова очевидни.
- Значи отиваме? - попита Кюрт.
- Да - отвърна Жулиж. - О, да. Та кръвникът ни вика. Царят - той отметна назад глава и се засмя. - Царят! - изкрещя той между спазмите на смеха си. - Царят!
Един по един и другите се присъединиха към смеха му.
Жулиж се изправи рязко като острие на сгъваемо ножче. Изражението му отново беше сериозно. Шумният му изблик свърши внезапно, както бе започнал. Взираше се в тъмнината навън.
- Трябва да занесем подарък - каза той. - Не може да посетиш царска особа без дар -Дамон се обърна към Типтън. - Утре ще отидеш до улица „Моро“, Били. Ще ми донесеш нещо от там. Един малък подарък за бледия цар.
83 Сазерак - най-типичният за Ню Орлиънс коктейл. Приготвя се на основата на ръжено уиски или коняк. Прибавят се абсент, захар, битър и лед. В случая авторът допуска анахронизъм, тъй като питието е измислено през 1859 г. - след действието в книгата.
84 Христос също налива вино на учениците си на Тайната вечеря, което опрощава греховете (Мат. 26:26-29 и сл.). Както Йорк сам казва по-горе, вампирската митология произлиза от християнството.