-Аз... по дяволите, не... но...
- Но го изядохте и без това, нали? - Жулиж се засмя. - Разбира се, че го направихте, капитане, не се срамувайте.
- Не се срамувам - каза прямо Марш. - Това е просто някакво говедо.
- Точно така. Добитъкът е просто добитък - заяви Дамон и се извърна към Джошуа Йорк. - Но именно този добитък може би няма да сметне това за вярно. Капитанът, разбира се, няма защо да се притеснява. Той е по-висше същество от говедото. Убийството и гладът са част от природата му, а животното трябва да срещне смъртта си и да бъде изядено. Виждате ли, Джошуа, животът е твърде елементарен. Грешката ви идва поради обстоятелството, че сте отгледан от говеда, които са ви научили да не се храните с тях. Говорите за зло. Откъде чухте това виждане за нещата. От добитъка, разбира се, че от него. Добро, зло... това са думи на добитъка. Те са празни, измислени единствено за да съхранят безсмисления живот на скотовете. Раждат се и мрат в смъртен страх от нас - естествените им повелители. Обитаваме дори сънищата им, затова търсят утеха в лъжи, измислят богове, които имат власт над нас, иска им се да вярват, че кръстовете и светената вода ни вредят.
Разберете, любезни Джошуа, няма добро и зло, а само сила и слабост, господари и роби. Нравите им, вината, срамът са проникнали у вас като треска. Глупаво е. Тези думи са техни, не наши. Изнасяте проповеди за новото начало, но какво ще започнем? Ще бъдем като добитъка? Да горим под слънцето им? Да работим, когато можем просто да вземаме, да коленичим пред говеждите богове? Не. Те са животни, нашите естествени подчинени, мношбройна, прелестна плячка. Така стоят нещата.
-Не - възрази Джошуа Йорк. Той се отмести назад със стола си и стана. Издигаше се над масата като блед и строен шлиат. - Те мислят, бленуват, построили са цял свят, Жулиж. Грешиш. Ние сме братовчеди, двете страни на една монета. Не са плячка. Погледнете всичко, което са създали! Носят красота на земята. Какво сме създали ние? Нищо. Алената жажда винаги е била наше проклятие.
Дамон въздъхна.
- Ех, клети Джошуа - каза той и отпи от коняка си. - Нека добитъкът твори - живот, красота, каквото реши. Ние ще вземаме от създаденото, ще го използваме или унищожаваме. Такъв е естественият ред на нещата. Ние сме господари. Властниците не се трудят. Нека правят дрехи. Ние ще ги носим. Нека строят параходи. Ние ще плаваме с тях. Нека бленуват за вечен живот. Ние ще го живеем. Ще пием животите им, ще душим кръвта. Ние сме господари на тази земя, това е призванието ни. Съдбата ни, ако така ти звучи по-добре, любезни Джошуа. Прегърни това, което си, Джошуа, не опитвай да го промениш. Добитъкът, който знае какво сме, ни завижда. Всеки от тях би станал като нас, ако можеше - Жулиж се усмихна злостно. - Някога размишлявал ли си защо този техен Исус Христос заклева последователите си да пият от кръвта му, за да живеят вечно? - Той се засмя. - Горят от желание да бъдат като нас също както чернилките бленуват да бъдат бели. Виждаш колко далеч стигат. Играят си на господари, дори поробват кръвнородствени.
- Също като вас, Жулиж - каза язвително Джошуа Йорк. - Как наричате властта, която имате над други от собствения си вид? Правите ги роби на болното си създание - дори ония, които наричате господари.
- Даже при нас има силни и слаби, любезни Джошуа - отвърна Дамон Жулиж. -Нормално е силните да водят. - Той остави чашата си и погледна към другия край на масата. - Кюрт, повикай Били.
- Да, Дамон - каза гигантът и стана.
- Къде отивате? - попита Джошуа, докато Кюрт прекосяваше залата. Образът му се носеше решително по десетките огледала.
- Вече достатъчно дълго игра на добитък, Джошуа - отвърна му Жулиж. - Ще те науча какво означава да бъдеш господар.
Абнър Марш почувства студ и уплаха. Очите на всички бяха като стъклени топчета, вперени в драмата, разиграваща се край масата. Изправен, Джошуа Йорк се издигаше над Дамон Жулиж, но по някаква причина не го превъзхождаше. Очите на Джошуа притежаваха цялата мощ и сила, която можеше да има един човек. Ала Жулиж съвсем не беше такъв и Марш го знаеше.
Кюрт се върна след миг. Киселия Били вероятно беше стоял тъкмо отпред, подобно на роб, очакващ повелята на господаря. Гигантът седна отново, а Типтън пристъпи към централното място. Той носеше нещо и в ледените му очи се четеше някакво особено задоволство.
Дамон Жулиж отмести чинията и разчисти мястото на масата пред себе си. Киселия Били развърза товара си и постави на покривката пред Джошуа Йорк малко кафеникаво бебенце.
- К’во, по дяволите! - изкрещя Марш.
Той се отдръпна от масата гневно и понечи да стане.