Джошуа Йорк пусна ръчичката на бебето. Насъбралата се кръв бликна полека върху масата. Миг по-късно в целия салон проехтя ужасно влажно хрущене.
Все още замаян, Абнър Марш извади дългия кухненски нож от ботуша си, надигна се с вик от мястото си, бълнуващ и безразсъден. Киселия Били опита да го сграбчи, но капитанът беше твърде силен, твърде обезумял. Той изблъска Били настрани и се хвърли през масата към Дамон. Тъкмо навреме Жулиж се отскубна от погледа на Джошуа и отстъпи назад. Острието мина на косъм от едното му око и отвори дълъг, дълбок прорез от дясната страна на лицето му. От раната изби кръв, а Жулиж нададе дрезгав вой, подобен на ръмжене.
В същия миг някой сграбчи Марш зад гърба, свали го от масата и го хвърли назад през салона, вдигна и хвърли всички онези триста негови паун да, все едно беше пеленаче. Изпита ужасна болка, когато падна, но някак успя да се превърти и изправи на крака.
Джошуа го беше хвърлил. Джошуа, който стоеше най-близо до него. Джошуа, чиито ръце трепереха, чиито сиви очи бяха пълни със страх.
- Бягай, Абнър - каза той. - Слизай от парахода и бягай\
Зад него всички други вече бяха станали от масата. Бледи лица, широко отворени очи, които не мигаха, бели ръце, силни и алчни. Катрин се усмихваше. Правеше го по същия начин, като в онази нощ когато го бе хванала да излиза от каютата на Йорк. Старият Симж трепереше. Дори Смит и Браун се приближаваха към него, бавно, неотклонно. Очите им не бяха приятелски, а устните им блестяха от влага. Всички се движеха, всички. Дамон Жулиж заобиколи масата почти безшумно. Кръвта се стичаше от брадичката му, прорезът се свиваше пред очите на Марш Капитанът сведе поглед към ръцете си и видя, че ножът му го няма. Отстъпи назад крачка по крачка, докато гърбът му не опря огледалната врата на главната каюта.
- Бягай, Абнър! - повтори Джошуа Йорк.
Марш се обърна, отвори и отстъпи в каютата, която беше зад вратата. Видя, че Джошуа поглежда на другата страна, изправен пред останалите - Жулиж, Катрин и всички други, хората на нощта, вампирите. Това бе последното, което видя, преди да побегне.
85 Камбуз - помещение за приготвяне и складиране на храна и кухненски прибори на кораб.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
На парахода „Трескав блян
река Мисисипи, август 1857
Когато на сутринта слънцето изгря над Ню Орлиънс - изпъкнало жълтеникаво око, което обагри речната мъгла в пурпур, нашепвайки за зноен ден, Абнър Марш стоеше на пристана. Предната нощ бе тичал дълго из осветените от газени фенери улички на „Вьо Кар“ също като безумец. Блъскаше се в непознатите, спъваше се, задъхваше се, бягаше както никога през живота си, докато накрая не разбра, че никой не го преследва. След това намери една забутана, опушена кръчма и гаврътна три чаши уиски само за да умири треперещите си ръце. Накрая тръгна обратно към „Трескав блян“. Никога не се бе чувствал по-гневен и засрамен. Бяха го изритали от собствения му параход, опряха нощ в гърлото му, заклаха проклетото бебе пред него, на неговата трапеза. Никой не се измъква, след като се е държал така с Абнър Марш Нито бели, нито чернокожи, нито червени индианци, нито вампири. Дамон Жулиж щеше горчиво да съжалява, закле се той. Денят беше дошъл. Ловците щяха да се превърнат в плячка.
Пристанището вече гъмжеше от народ, когато Марш пристигна. До „Трескав блян“ бе акостирал още един параход със странични колела, който разтоварваше, а улични търговци продаваха плодове и сладолед с количките си. „Трескав блян“ подаваше пара. Марш забеляза това, изпълнен с изумление и тревога. От комините му се виеше тъмен пушек, а долу група докери пренасяха последните товари. Той забърза и се обърна към един от тях.
- Ей, ти! - извика капитанът. - Спри.
Товарачът беше едър и здрав чернокож с лъскаво плешиво теме и едно липсващо ухо. Когато чу вика на Марш, се обърна. На дясното си рамо носеше буре.
- Гус’дин капитан.
- Какво става тук - попита Абнър. - Защо се подава пара? Не съм давал нареждания. Докерът смръщи вежди.
- Аз само то’аря, капитане. Нишо не знам, гус’дине.
Марш изруга и продължи нататък. Косматия Майк Дън се разхождаше важно по пристана с желязната си палка в ръка.
- Майк - извика му Марш.
Боцманът смръщи вежди. Мрачното му лице придоби вид, издаващ силната му концентрация.
- Добро утро, капитане. Наистина ли сте продали кораба?
- Какво?