- Капитан Йорк ка’а, че сте му продал своята половина и не’а да продължите с нас. Малко след полунощ се върнахме с някои от ’мчетата и Йорк каза, че двамата сте решили, нали, двама капитани било много и затова ви купил. Каза и на Уайти да подава пара. Тъй стана и на такъв хал сме. Истина ли е туй, капитане?
Марш се намръщи. Докерите се бяха събрали любопитни край тях. Той сграбчи Косматия Майк за ръката и го повлече по талпите на основната палуба.
- Нямам време за дълги приказки - каза той, когато и двамата се отдръпнаха на достатъчно разстояние от другите. - Така че не ме отегчавай с въпроси, ясно? Просто прави каквото ти кажа.
Косматия Майк кимна.
- Някакви проблеми ли има, капитане? - попита той и плесна желязната палка в месестата си длан.
- Колко се върнаха? - поиска да разбере Марш.
- Почти целият екипаж, някои пътници. Не всички, няколко.
- Няма да чакаме останалите - каза Марш - Колкото по-малко сме на борда, толкова по-добре. Отиди да намериш Фрам или Олбрайт. Не ми пука кой от двамата. Заведи го в лоцманската будка и потегляме незабавно. Незабавно, чу ли? Ще намеря господин Джефърс. Като заведеш някого от кормчиите там горе, ела при мен в кабинета на сметководителя. Не казвай на никого какво става.
Между черните бакенбарди на боцмана заигра тънка усмивка.
- К’во ще правим? Ще си купим евтино параход, а?
- Не - каза Абнър Марш. - Няма да убиваме хора. Нито пък Джошуа. Сега тръгвай! Среща в кабинета на сметководителя.
Джонатоун Джефърс не беше там. Наложи се да отиде до каютата му и да чука на вратата, докато съненият Джефърс не отвори по нощна риза.
- Капитан Марш - каза той и опита да сдържи прозявката си. - Капитан Йорк каза, че сте продали своя дял. Реших, че е странно, но вас ви нямаше и не знаех какво да си мисля. Влезте.
- Кажи ми какво стана снощи? - попита Марщ когато се вмъкна в каютата.
Джефърс се прозя.
- Простете, капитане - каза той. - Не съм си доспал.
Той отиде до легена, поставен върху шкафчето, и хвърли малко вода на лицето си, намери пипнешком очилата и се върна при Марш вече на себе си.
- Е, нека помисля малко. Отидохме в „Сейнт Чарлс“, където и казах, че ще бъдем. Решихме да останем там цяла нощ за да изкарате вечерята в тесен кръг, за която говорехте с капитан Йорк. - Той вдигна вежди иронично. - С мен бяха Джак Или, Карл Фрам, Уайти и някои от огнярите му и... ами доста се бяхме посъбрали. Чиракът на господин Фрам също беше с нас. Господин Олбрайт вечеря с нас, но след това реши да си ляга. Ние останахме да пием, приказвахме. Бяхме си взели стаи и всичко останало, но тъкмо като отидохме да лягаме... трябва да е било два-три сутринта... когато Раймонд Ортега, Симж и онзи - Киселия Били Типтън, дойдоха да ни върнат на парахода. Казаха, че Йорк ни викал незабавно. -Джефърс вдигна рамене. - И така, дойдохме. Капитан Йорк ни посрещна в главната каюта и каза, че сте му продали своя дял и трябва да отплаваме някъде на сутринта. Изпратиха някои от групата ни да потърсят останалите, които бяха още в Ню Орлиънс, и да известят пътниците. Предполагам, че по-шлямата част от екипажа вече е тук. Вписах всички товари и реших да поспя. А сега, какво става?
Марш изсумтя.
- Времето не достига, пък и без това няма да повярваш. Видя ли нещо необичайно в салона снощи?
- Не - каза Джефърс и вдигна вежда. - Трябваше ли?
- Може би - отвърна Марш
- Трапезата беше раздигната - каза Джефърс. - Това е странно, като се замисля. Всички
келнери бяха на брега.
- Киселия Били сигурно е разчистил. Но няма значение. Жулиж беше ли там?
- Да, заедно с още няколко, които не познавах. Капитан Йорк нареди да им зачисля каюти. Този Дамон Жулиж е странен. Стоеше много близко до капитан Йорк. Доста любезен и изглеждаше добре, като изключим онзи белег.
- Казващ че си им дал каюти?
- Да - потвърди Джефърс. - Капитан Йорк каза, че Жулиж ще се настани в твоята каюта, но не се съгласих с това, не и с всички ваши вещи вътре. Настоях да вземе една от първокласните стаи до салона, докато намеря възможност да поговоря с вас. Жулиж се съгласи. Нямах затруднения с това.
Абнър Марш се усмихна широко.
- Добре - каза той. - А Киселия Били? Къде е той?
- Настани се в каюта до Жулиж - каза Джефърс, - но едва ли е вътре. Последно го видях да обикаля из главната каюта. Държеше се все едно корабът е негов и си играеше с онова ножче. Малко се поскарахме. Няма да повярвате какви ги вършеше - дълбаеше резбованите колони, все едно са някое изгнило дърво. Казах му да спре, за да не извикам Косматия Майк да го хвърли зад борда. Послуша ме, но през цялото време ме гледаше на кръв. Тоя ще носи беди.