- Мислиш ли, че още е в главната каюта?
- Ами легнах си да поспя, но последно там го видях, дремеше на един стол.
- Обличай се - каза му Абнър Марш. - Бързичко. Чакам те пред твоя кабинет.
- Разбира се, капитане - каза Джефърс объркан.
- Вземи бастуна със сабята - добави Абнър и излезе.
След по-малко от десет минути вече беше заедно с Джефърс и Косматия Майк Дън в кабинета на сметководителя.
- Седнете, мълчете и слушайте - каза Марш. - Може да ви прозвучи откачено, но вие двамцата ме познавате от години и сте съвсем наясно, че нито съм малоумен, нито разказвам небивалици като господин Фрам. Това е проклетата истина, кълна се, нека шибаният котел гръмне отгоре ми, ако лъжа.
Абнър Марш си пое дълбоко дъх и се впусна в историята. Разказа им всичко наведнъж. Спря само веднъж, когато силният писък на свирката го прекъсна и палубата се разтресе.
- Отплаваме - каза Косматия Майк. - Нагоре по течението, както ка’а.
- Добре - отвърна Марш и продължи с разказа си, докато „Трескав блян“ излизаше от пристанището на Ню Орлиънс, а след това обърна хода на колелата си и потегли нагоре по Мисисипи под лъчите на парещото слънце.
Когато привърши, Джонатоун Джефърс изглеждаше замислен.
- Удивително - каза той. - Може би трябва да извикаме полицията?
Косматия Майк изсумтя.
- Добре знайш как е. Кат’ си на реката, сам си оправяш бакиите.
Той вдигна желязната си палка.
- Т’ва тука е моят параход и няма да кач’ам външни на него - съгласи се Абнър Марщ така се правеше на реката. Беше по-лесно да халосаш непрокопсаника и да го хвърлиш зад борда или на колелата, за да го смелят. Старата дяволска Мисисипи пазеше своите тайни. -
Особено пък полицията на Ню Орлиънс. Не’а им запука за чернокожото робско детенце, нямаме дори тяло. И без това са просто един куп нешдяи и няма да повярват И да се вземат в ръце, какво от това? Ще влязат с пистолети и палки. Съвсем безполезно срещу Жулиж и пасмината му.
- Значи ще се справяме сами - каза Джефърс. - Как?
- Сбирам ’мчетата и избиваме всички - предложи с приветлив глас Косматия Майк.
- Не - възрази Абнър Марш. - Доколкото разбирам, Джошуа може да заповядва на останалите. Правеше го по-рано. Той опита да постъпи правилно, да спре всичко онова снощи, но Жулиж му дойде твърде много. Трябва просто да се отървем от него до мръкнало.
- Не’а е трудно - съгласи се Косматия Майк.
- Не съм съвсем сигурен - отвърна Абнър Марш и смръщи вежди. - Не е като в историите. Не са съвсем безпомощни през деня. Просто спят. Ако ги събудиш, са ужасно силни и бързи, съвсем не е лесно да ги нараниш. Трябва да направим всичко точно. Мисля, че тримата можем да се справим, няма нужда да замесваме и други. Обърка ли се нещо, ще свалим от парахода всички, преди да се стъмни, и ще спрем на някое местенце нагоре по реката, където никой няма да се бърка, а хората на нощта ще останат вътре, в случай че се наложи да убием още някого освен Жулиж. Не мисля, че ще трябва да го правим и без това. - Марш погледна към Джефърс. - Имаш втори ключ за каютата му, нали?
- В касата ми е - каза сметководителят и посочи към черната стоманена кутия с бастуна си.
- Добре - отвърна Абнър. - Майк, колко силно удряш с това нещо?
Косматия Майк се усмихна и удари с палката в другата си длан. Звукът бе доста силен.
- Колко силно трябва да ударя, капитане?
- Искам да му смажеш проклетата глава - каза Марш. - Трябва да го направиш на мига. Един удар. Няма да има време за втори. Ако само му счупиш носа, след секунда ще ти изтръгне гръкляна.
- Един удар - повтори Косматия Майк. - Само един.
Абнър Марш кимна. Знаеше, че грамадният боцман е верен на думата си.
- Само още нещо. Киселия Били. Той е малкото кученце пазач на Жулиж. Може да дреме на някой стол, но се обзалагам, че ще се събуди веднага, ако надуши, че се насочваме към вратата на господаря му. Не трябва да ни вижда. Каютите на котелната палуба имат по два входа. Ако Били е в салона, ще минем от външната част. Ако е вън - минаваме от салона. Преди да тръгнем, трябва да сме сигурни къде е Типтън. Това е твоя работа, Джефърс. Ще намериш господин Киселия Били Типтън, ще ни кажеш къде е, а след това трябва да внимаваш да не се разхожда. Ако чуе суматоха или тръгне към каютата на Жулиж, искам да извадиш сабята си от бастуна и направо да я шибнеш цялата в коремчето му. Ясно?
- Ясно - потвърди мрачно сметководителят и намести очилата си.
Абнър Марш замлъкна за миг и изгледа строго двамата си съзаклятници: хилаво конте-сметкаджия със златни рамки на очилата, гети с копчета, с присвити устни и грижливо вчесана назад коса, а до него - огромният боцман с груби дрехи, сурово лице и обноски, зелени очи, неумолими и подканящи към бой. Странна двойка, но пък корава, помисли си капитанът и се изсмя със задоволство.