- Е, к’во чакаме? - попита той. - Господин Джефърс, вървете да намерите Киселия Били.
Сметководителят стана и изтупа дрехите си.
- Разбира се - каза той.
Върна се след около пет минути.
- В главната каюта е, закусва. Свирката сигурно го е събудила. Яде телешки кексчета с яйца и пие много кафе. Седнал е така, че да вижда вратата към стаята на Жулиж.
- Добре - каза Марш. - Господин Джефърс, защо не хапнете и вие?
Сметководителят се усмихна.
- Мисля, че внезапно огладнях.
- Първо ни дай ключовете.
Джефърс кимна и се отправи към касата. С ключовете в ръка, Марш даде на сметководителя десет минути преднина, за да стигне до салона, преди да стане и да си поеме дълбоко дъх. Сърцето му биеше силно.
- Хайде - каза той на Косматия Майк Дън и отвори вратата, за да излязат.
Денят беше светъл и душен. Марш прие това за добра поличба. „Трескав блян“ пореше водите на реката с лекота, калватерът му изхвърляше настрани две бразди бяла пяна. Марш прецени, че сигурно се движи с осемнадесет мили в час. Плаваше елегантно като маниерите на креол. Зачуди се колко ли време ще му отнеме да стигне до Начес и изведнъж почувства, че иска да се качи в лоцманската будка повече от всичко, да наблюдава реката, да й се любува. Абнър Марш преглътна и сълзите му го накараха да премигне. Засрами се, почувства се по-малко мъж.
- Капитане? - каза колебливо Косматия Майк.
Абнър Марш изруга.
- Нищо - каза той. - Просто... я стига... хайде.
Той пристъпи напред и стисна здраво ключа в червендалестата си длан. Кокалчетата му побеляха. Спря, за да се огледа. Откритото пространство по протежението на бакборда беше почти пусто. На голямо разстояние от тях стоеше една дама, навела се над перилата. Дузина врати по-нататък някакъв тип с бяла риза и раздърпана шапка седеше на стола си с гръб към вратата на каютата, но никой от тях не ги наблюдаваше. Марш пъхна внимателно ключа на мястото му.
- Помниш какво ти казах, нали? - прошепна той на боцмана. - Бързо и тихо. Един удар.
Косматия Майк кимна и Марш завъртя ключа. Вратата се открехна и капитанът натисна.
Вътре беше задушно и мрачно. Всички прозорци бяха със спуснати кепенци и завеси, както предпочитаха хората на нощта. На слабата светлина, разливаща се откъм вратата, видяха бледо тяло, проснато между чаршафите. Мушнаха се вътре, закрачиха възможно най-тихо като за двама големи, тромави мъжаги. Марш опита да затвори вратата, а Косматия Майк Дън продължи напред. Той вдигна дългата три фута черна желязна палка над главата си. Абнър забеляза, че нещото в леглото се размърдва в опит да погледне към шума и светлината. С две бързи, големи крачки Косматия Майк вече бе до него, желязната палка описа страховита дъга във въздуха. Сякаш измина цяла вечност, преди да се сгромоляса върху главата на бледата фигура. В същия миг вратата се затвори напълно и преряза последната нишка светлина. В непрогледния мрак Марш чу звук като от парче месо, хвърлено върху тезгяха на ме cap, а заедно с него - и нещо по-тихо, подобно на чупещо се яйце. Капитанът затаи дъх. Каютата остана тиха, не виждаше нищо. В тъмнината се понесе глух кикот.
Студена пот обля Абнър.
- Майк? - прошепна той и се разтършува за клечка кибрит
- Да, гус’дин капитан - отвърна боцманът - Един удар и толкоз - той отново се засмя.
Абнър Марш запали клечката на стената и примигна. Косматия Майк стоеше надвиснал над леглото с желязната си палка в ръка. Завършекът на делото им бе мръсен и влажен. Вместо лице съществото между чаршафите имаше обезобразена, червена вдлъбнатина. Половината от горната част на черепа му беше раздробена. Кръвта бавно се стичаше по завивките. Кичури коса и други тъмни частици лежаха разхвърляни по възглавницата, стената и дрехите на Косматия Майк.
- Мъртъв ли е? - попита Марш с внезапното и силно подозрение, че смазаната глава ще зарасне и бледият труп ще се надигне пред тях с усмивка.
- По-мъртво нещо ни съм виждал - каза Косматия Майк.
- Провери - нареди Абнър Марш. - По дяволите, провери.
Боцманът бавно сви яките си рамене, вдигна кървавата желязна палка и я сгромоляса отново върху черепа и възглавницата. Втори удар. Трети. Четвърти. Когато привърши, беше трудно да се каже, че съществото някога е имало глава. Косматия Майк Дън бе ужасно силен мъж.
Клечката опари пръстите на Марш и той издуха пламъчето.
- Хайде - каза той рязко.
- Какво ще правим с него? - попита Косматия Майк.