— Свързано е с терористично разследване.
Тишина.
— Разбирам.
— Тероризъм – повтори Фийлд зад нея, заговаряйки за първи път. Беше ги последвал толкова тихо, че тя почти бе забравила за присъствието му. – Чувам, че го имате много в Ню Йорк.
— Да – каза Хейуърд. – Сега разбирате защо не мога да се впускам в подробности.
— Абсолютно.
— Гледаме да не се набива на очи. Ето защо съм тук неофициално, ако разбирате какво искам да кажа.
— Да, естествено – кимна Фийлд. – Ако смея да попитам – има ли нещо общо с роботите?
Хейуърд го огря с бърза усмивка.
— Колкото по-малко се казва, толкова по-добре.
— Да, мадам – кимна офицерът, изчервявайки се от удоволствие, че е познал.
Хейуърд се мразеше, че трябва да изрича подобни лъжи. Това бе лоша политика и ако се разбереше, като нищо можеше да загуби работата си.
— Дайте ми снимката – каза Кринг с предупредителен поглед към подчинения си. – Ще се погрижа да бъде регистрирана и ще ви я върна веднага. – Той пъхна снимката в един плик за доказателства, запечата го и го надписа.
— Мисля, че свършихме тук — каза Хейуърд и се огледа, чувствайки вина за грубата си лъжа. Надяваше се Пендъргаст да не започне да й трие сол на главата.
Тя излезе от тъмната къща във влажния слънчев въздух. Погледна наоколо и забеляза, че улицата завършва до реката на по-малко от четиристотин метра. Инстинктивно се обърна към Кринг, който затваряше входната врата.
— Детектив – каза тя.
Той я погледна.
— Мадам?
— Наясно сте, че не бива да казвате на никого за онова, което току-що обсъждахме.
— Да, мадам.
— Но сигурно също така разбирате сега защо бях сигурна, че този обир е бил имитация.
Кринг потърка брадичката си.
— Имитация?
— Нагласен. – Тя кимна към улицата. – Всъщност, обзалагам се, че ако проверите, ще намерите онази липсваща електроника зад завоя, на дъното на Мисисипи.
Кринг премести поглед от нея към реката и после обратно. Кимна бавно.
— Ще се отбия за снимката този следобед – каза тя, когато се пъхна в Поршето.
50.
Имението „Пенумбра“
Старият прислужник Морис отвори вратата за Хейуърд и тя влезе в тъмните предели на къщата. Отново си помисли колко точно си бе представяла мястото, от което произхожда Пендъргаст, западащата предвоенна аристокрация, от разнебитената къща до тъжния стар прислужник в официални дрехи.
— Насам, капитан Хейуърд – каза Морис като се обърна и посочи към салона с ръка. Тя влезе и завари Пендъргаст, седнал пред камината, с малка чашка до дясната си ръка.
— Шери?
Тя пусна куфарчето си на дивана и седна до него.
— Не, благодаря. Не е моят вид питие.
— Нещо друго? Бира? Чай? Мартини?
Тя погледна Морис, не й се искаше да го занимава, но беше изтощена от пътуването.
— Чай. Горещ и силен, с мляко и захар, ако обичате.
С кимане на глава прислужникът си излезе.
Пендъргаст се облегна и прехвърли крак върху крак.
— Как мина пътуването ви до Сиеста Кий и Сейнт Францисвил? – попита той.
— Продуктивно. Но първо, как е Вини?
— Доста добре. Преместването в частната болница не беше съпроводено с инциденти. И втората операция, замяната на клапата в аортата му със свинска, мина добре и той започва да се възстановява.
Тя си отдъхна и усети как от плещите й пада тежък товар.
— Слава богу. Искам да го видя.
— Както споменах преди, това няма да е много далновидно. Дори да му се обадите по телефона може да бъде лоша идея. Изглежда си имаме работа с много умен убиец – който, убеден съм, има някакъв вътрешен източник на информация за нас. – Пендъргаст отпи от шерито си. – Във всеки случай аз току-що получих лабораторните рапорти за перата, които откраднах от плантация „Оукли“. Птиците наистина са били заразени с вирус на птичи грип, но съвсем малката проба, която успях да получа, беше прекалено разредена, за да се култивира. Въпреки всичко изследователят, когото наех, направи важно наблюдение. Вирусът е невроинвазивен.
Хейуърд въздъхна.
— Ще трябва да ми го обясните.
— Крие се в човешката нервна система. Той е силно невровирулентен. И това, капитане, е последното парченце от пъзела.
Чаят пристигна и Морис наля една чаша.
— Продължавайте.
Пендъргаст се изправи и застана пред камината.
— Папагалският вирус разболява човека точно както всеки грипен вирус. И както много вируси, той се крие в нервната система като начин да избегне кръвния поток и така – човешката имунна система. Но ето тук приликите свършват. Защото този вирус също така оказва ефект върху нервната система. И ефектът е във висша степен необичаен: той повишава мозъчната активност, ускорява развитието на интелекта. Моят изследовател – един извънредно умен човек – ми каза, че това може да бъде причинено от увеличена пропускливост на нервните пътища. Виждате ли, вирусът прави нервните окончания малко по-чувствителни – кара ги да се възбуждат много по-бързо, по-лесно и с по-малко стимули. Горящи от нетърпение да действат, тъй да се каже. Но вирусът също така потиска производството на ацетилхолин в мозъка. И изглежда тази комбинация от ефекти в края на краищата разбалансира системата, поразявайки жертвата, като претоварва сензорните неврони с входящи импулси.