Филипс посрещна това с известна предпазливост.
Хейуърд продължи, изкусно променяйки гласа си по южняшки маниер, нещо, което обикновено потискаше:
— Ето защо ще бъда откровена с вас. Тук съм по специална поръчка. Нужна ни е информация. И сме в позиция да помогнем на сина ви. Относно присъдата му за дрога, имам предвид.
Това бе посрещнато с мъртва тишина.
— За всичко това са взети своевременни мерки – каза Филипс най-накрая.
— Ами, виждате ли – зависи.
— Зависи от какво?
— От това доколко откровен ще се окажете.
Филипс се намръщи.
— Не разбирам.
— Вие притежавате информация, която е много важна за нас. Колегата ми, агент Пендъргаст… нека кажа само, че двамата с него имаме разногласия за това как е най-добре да се извлече тази информация. Той и Бюрото са в състояние да се уверят, че досието на сина ви не е заличено. Агент Пендъргаст е на мнение, също така, че това е най-лесният начин да се гарантира вашата помощ. Като държи досието на сина ви нечисто, попречвайки му да бъде приет в правно училище – или най-малкото заплашвайки да му попречи да кандидатства – той вярва, че може да ви принуди.
Хейуърд направи пауза. Филипс ги изгледа последователно. Една вена на слепоочието му започна да пулсира.
— Аз, от друга страна, бих предпочела да си сътрудничим. Виждате ли, все пак съм работила в местната полиция. Навремето бях една от тях. И съм в състояние да помогна да се изчисти досието на сина ви. Да направя така, че той да влезе в правното училище, да стане адвокат, да се присъедини към вашата фирма. На мен ми се струва, че така би било добре за всички. Вие какво мислите?
— Ясно: класическата практика – доброто ченге и лошото ченге – изсумтя Филипс.
— Добре изпитан и верен метод.
— Какво искате да знаете? – попита Филипс с тънък глас.
— Работим по един стар случай и имаме причина да вярваме, че можете да ни помогнете. Както споменах, става дума за „Лонджитюд Фармасютикълс“.
Странно изражение прекоси лицето на Филипс.
— Нямам свободата да обсъждам компанията.
— Това наистина е безобразие. И ще ви кажа защо. Изказването на това възпрепятстващо становище – и то от вашата уста! – може само да затвърди мнението на моя колега, че неговият начин на действие е именно правилният начин. Ще бъда затруднена – а синът ви никога няма да получи юридическа титла.
Филипс не отговори.
— Безобразие е също така, защото тук агент Пендъргаст е в състояние както да помогне, така и да навреди. – Хейуърд направи кратка пауза, за да схване той думите й. – Виждате ли, ще ви е нужна помощта на ФБР, ако искате да поправите досието на сина си. С такава присъда за дрога… ами, както можете да си представите, ще трябва да се погрижите за федерално досие в добавка към местната канцеларска работа.
Филипс преглътна.
— Говорим за незначителна присъда за дрога. ФБР не би се заинтересувало от това.
— Притежание с цел продажба. Това автоматично води до досие. – Тя кимна бавно. – Бидейки корпоративен адвокат, може би не сте го знаели. Повярвайте ми, това досие си седи някъде в някой шкаф като бомба със закъснител, която чака да разбие бъдещето на сина ви.
Пендъргаст стоеше до нея, без да помръдва. Той не беше казал и дума по време на целия разговор.
Филипс облиза устните си, навлажни ги с мартинито и издиша.
— Какво точно искате да знаете?
— Разкажете ни за експериментите с птичия грип в „Лонджитюд“.
Ледените кубчета в мартинито издрънчаха, когато ръката на Филипс се разтрепера.
— Господин Филипс? – подтикна го Хейуърд.
— Капитане, ако говоря с вас за това, и фактът се разчуе, това ще доведе до моята смърт.
— Нищо няма да се разчуе. И нищо няма да ви сполети. Имате думата ми.
Филипс кимна.
— Но трябва да ни кажете цялата истина. Такава е сделката.
Последва тишина.
— И ще му помогнете? – попита Филипс накрая. – Ще изчистите досието му – и на местно, и на федерално равнище?
Хейуърд кимна.
— Лично аз ще се погрижа.
— Много добре. Ще ви кажа каквото знам. Което, боя се, не е много. Аз не участвах в групата с птичия грип. Очевидно те…
— Те?
— Става въпрос за тайна група в „Лонджитюд“. Създадена преди тринайсет или четиринайсет години. Имената се пазеха в тайна – единственото, което знаех, беше на д-р Слейд. Чарлс Джей Слейд, изпълнителният директор. Той я оглавяваше. Опитваха се да създадат ново лекарство.
— Какво лекарство?