— Такова, което да стимулира способността на мозъка или да лекува, развито от щам на птичия грип. Беше много секретно. Наляха маса пари и време в него. После всичко пропадна. Компанията затъна във финансови неприятности, започна да си спестява усилията, протоколите за безопасност не се спазваха. Станаха злополуки. Проектът беше прекратен. После, точно когато изглеждаше, че най-лошото е минало, избухна пожар, който разруши Комплекс шест и уби Слейд и…
— Един момент – прекъсна го Пендъргаст, заговаряйки за първи път. – Искате да кажете, че д-р Слейд е мъртъв?
Мъжът го погледна и кимна.
— И това беше само началото. Не много време след това секретарката му извърши самоубийство, а компанията фалира. Беше истинско бедствие.
Настъпи кратка тишина. Поглеждайки към Пендъргаст, Хейуърд забеляза израз на изненада и – може би разочарование? – върху обикновено безизразното му лице. Явно това беше неочаквано развитие.
— Слейд хуманитарен доктор ли беше? – попита Пендъргаст.
— Беше с докторска степен.
— Разполагате ли с негова снимка?
Филипс се поколеба.
— Би трябвало да я има в старата ми папка с годишния доклад.
— Моля ви, донесете я.
Мъжът стана и изчезна през една врата, водеща в библиотеката. Няколко минути по-късно се върна с годишния доклад, който отвори и подаде на Пендъргаст. Агентът погледна снимката, отпечатана отпред, над посланието на изпълнителния директор, и го подаде на Хейуърд. Тя с изненада спря очи върху един поразително красив мъж: изсечено лице, буйна бяла коса над две пламенни кафяви очи, изпъкнало чело и брадичка с трапчинка в средата – с тази външност този човек приличаше повече на филмова звезда, отколкото на директор.
След няколко минути Хейуърд остави доклада настрана и продължи:
— Щом проектът е бил толкова секретен, защо са ви замесили в него?
Колебание.
— Споменах злополуката. Бяха използвали папагали в лабораторията за отглеждане и тестване на вируса. Един от папагалите избяга.
— И прелетя блатото Блек Брейк, заразявайки едно семейство в Сънфлауър. Семейство Дуейн.
Филипс я погледна с интерес.
— Изглежда знаете много.
— Продължавайте, моля.
Той отпи нова глътка от питието си, ръцете му продължаваха да треперят.
— Слейд и групата решиха да оставят… ъ-ъ-ъ… експеримента да протече спонтанно. Когато проследиха птицата, разбирате ли, вече и без това беше прекалено късно – семейството е било заразено. Така че оставиха нещата да се случат, да видят дали новия щам на вируса, който бяха развили, ще действа.
— Но той не подейства.
Филипс кимна.
— Семейството умря. Не веднага, разбира се. По онова време ме включиха, постфактум, да ги запозная с юридическите последствия. Бях ужасен. Бяха виновни в огромно нарушение на закона, в извършването на многобройни углавни престъпления, включително убийство по невнимание. Юридическото и криминално разкритие беше катастрофално. Казах им, че не съществува юридически начин да извъртят нещата така, както биха искали. И те го покриха.
— А вие така и не сте съобщили?
— Бих нарушил неприкосновеността на клиента.
Пендъргаст заговори отново.
— Как започна пожарът? Онзи, в който умря Слейд?
Филипс се обърна отново към него.
— Застрахователната компания проведе разследване. Беше инцидент, неправилно съхранение на химикали. Както казах, по онова време компанията изобщо не спазваше правилата за безопасност, за да пести пари по всички възможни начини.
— А останалите от групата, работеща по птичия грип?
— Не знам имената им, но чух, че те също умрели.
— И все пак някой е заплашвал живота ви.
Той кимна.
— Беше по телефона, само преди няколко дена. Човекът, който се обади, не се представи. Изглежда разследването ви е предизвикало вълнение. – Той си пое дълбоко въздух. – Това е, което знам. Казах ви всичко. Никога не съм бил част от експеримента, нито пък имам някаква вина за смъртта на Дуейн. Бях замесен след това, когато трябваше да се търси начин да се оправят нещата.
— Какво можете да ни кажете за Джун Броуди? – попита Хейуърд.
— Беше изпълнителна секретарка на Слейд.
— Как бихте я обрисували?
— Сравнително млада. Привлекателна. Мотивирана.
— Добра ли беше в работата си?
— Дясната ръка на Слейд. Изглеждаше, сякаш има пръст във всичко.
— Какво трябва да означава това?
— Беше силно свързана с всичко, което касаеше ежедневната работа на компанията.
— Означава ли това, че е знаела за тайния проект?
— Както казах, проектът беше дълбоко секретен.