— Но тя е била изпълнителна секретарка на Слейд – намеси се Пендъргаст. – Силно мотивирана. Виждала е всичко, което минава през бюрото й.
Филипс не отговори.
— Що за отношения имаше тя с началника си?
Филипс се поколеба.
— Слейд никога не го е обсъждал с мен.
— Но все пак сте чували слуховете – продължи Пендъргаст. – Отношенията им бяха ли нещо повече от професионални?
— Не бих могъл да кажа.
— Що за човек беше Слейд? – попита Хейуърд след известно време.
Първоначално изглеждаше сякаш Филипс няма да отговори. После предизвикателното изражение върху лицето му омекна и то доби примирен вид.
— Чарлс Слейд беше изумителна комбинация от блестяща интелигентност и необичайна загриженост – примесени с невероятна алчност, дори жестокост. Той сякаш въплъщаваше най-доброто и най-лошото – както повечето изпълнителни директори. В една минута можеше да ридае над леглото на умиращо момче… в следващата да съкрати десет милиона от бюджета и с това да спре развитието на лекарство, което би могло да спаси хиляди.
Настъпи кратка тишина.
Пендъргаст гледаше неотклонно адвоката.
— Да ви говори нещо името Хелън Пендъргаст или Хелън Естерхази?
Адвокатът отвърна на погледа му без ни най-малко да трепне.
— Не. Никога не съм чувал тези имена до този момент. Най-малкото не и докато не се появихте на прага ми, агент Пендъргаст.
Пендъргаст задържа вратата на буика отворена за Хейуърд. Тя се спря, преди да влезе.
— Виждате ли колко гладко мина?
— Наистина. – Той затвори вратата, заобиколи и също влезе. Раздразнението, което тя бе забелязала по-рано, беше напълно изчезнало. – И все пак съм любопитен.
— За какво?
— За това как ме представихте на нашия приятел Филипс. Казахте му, че съм щял да го заплашвам, като използвам криминалното досие на сина му срещу него. Откъде знаете, че не бих се държал с него така, както вие се държахте?
Хейуърд запали двигателя.
— Познавам ви. Щяхте да заковете бедния човек, като разнищите всеки сантиметър от живота му. Виждала съм ви да го правите преди. Вместо чук, аз използвах морков.
— Защо?
— Защото работи, особено с такъв човек. И ще ми помогне да спя по-добре през нощта.
— Надявам се, че не намирате леглата в „Пенумбра“ неудобни, капитане?
— Ни най-малко.
— Добре. Лично аз ги смятам за повече от сносни. – И когато той обърна лицето си напред, Хейуърд си помисли, че вижда призракът на усмивка да пробягва през него. Внезапно тя осъзна, че може да е сбъркала в предположението си за това как би се държал с Денисън Филипс IV. Но си помисли, че никога няма да узнае.
56.
Ита Бена, Мисисипи
Пътят се виеше през мочурището извън малкия град, с кипарисови дървета от двете страни, слабото утринно слънце се процеждаше през клоните им. Една избеляла табелка, почти потънала в пейзажа, съобщаваше:
ЛОНДЖИТЮД ФАРМАС ЮТИКЪЛ С, ИНК.
Основана през 1966 г.
„Да посрещнем бъдещето с по-добри лекарства“
Буикът се друсаше и вибрираше на лошия път, гумите шляпаха по асфалта. В огледалото за обратно виждане Хейуърд видя да се приближава една точка, която скоро се превърна в Пендъргастовия Ролс ройс. Той бе настоял да вземат две коли тази сутрин, твърдейки че има да прави различни свои разследвания, но тя беше напълно сигурна, че просто си търси извинение да се махне от наетия й буик и да се върне в удобния си Ролс.
Ролсът бързо приближи, надхвърляйки сериозно ограничението за скорост, премина в лявата лента и профуча покрай нея, разтърсвайки буика при разминаването.
Шосето премина в дълъг завой и Хейуърд скоро настигна Ролса, спрял с работещ двигател, пред портите на плантацията; Пендъргаст говореше с охранителя в съседната будка. След един дълъг разговор, в който охранителят отиде до телефона и се върна обратно няколко пъти, двете коли бяха пуснати да минат.
Тя мина покрай табелка, на която се четеше: „Лонджитюд Фармасютикълс, Инк., Лаборатории Ита Бена“ и влезе в паркинга точно когато Пендъргаст проверяваше своя „Лес Байер .45“.
— Нали не очаквате неприятности? – попита тя.
— Човек никога не знае – отвърна Пендъргаст, като върна оръжието в кобура и потупа костюма си.
Обрасла с бурени поляна водеше към комплекс от ниски сгради с жълти тухли, заобиколени от трите страни с блатно езеро, пълно с лилии и плаваща водна леща. През една преграда от дървета Хейуърд можа да види още сгради, някои от които изглеждаха обрасли с бръшлян и в развалини. А зад всичко лежеше изпаряващото се блато Блек Брейк. Гледайки към мочурливата местност, тъмна дори на ярката слънчева светлина, Хейуърд леко потрепера. Беше чувала много легенди за мястото, докато беше малка: легенди за пирати, духове и дори много по-странни неща. Тя плесна един комар върху ръката си.