— Тук изобщо не работим по птичи грип – продължи Далкист, като отстъпи назад и се върна зад бюрото си. – Ние сме малка фармацевтична изследователска компания с няколко продукта за лечение на определени колагенови заболявания – това е всичко.
— Преди тринайсет години – каза Хейуърд, – „Лонджитюд“ е провела незаконен изследователски проект, свързан с птичия грип.
— Незаконен? Как така?
— Били са нарушени процедурите за безопасност. Една болна птица е избягала от лабораторията и е заразила местно семейство. Всички умрели, а от „Лонджитюд“ покрили цялата история – както и, предполага се, няколко убийства.
Дълга тишина.
— Това е чудовищно обвинение. Не знам нищо по въпроса. „Лонджитюд“ преживя банкрут преди десет години. Пълна реорганизация. Никой от онова време не е останал да работи тук. Старият управленски екип си замина; намаляхме и сега сме се концентрирали върху няколко същностни продукта.
— Същностни продукти? Какви например?
— Главно лекарства за дерматомиозити и полимиозити. Ние сме малки и фокусирани. Никога не съм чувал тук някога да се е правило каквото и да било, свързано с птичи грип.
— Никой ли не е останал от онова време?
— Никой, доколкото знам. Имахме разрушителен пожар, в който загина бившият изпълнителен директор и цялата лаборатория беше затворена месеци наред. Когато започнахме отново, бяхме всъщност съвсем различна компания.
Хейуърд извади един плик от сакото си.
— Доколкото разбрахме, по времето на вашия фалит, „Лонджитюд“ е спрял изследванията върху няколко важни лекарства и ваксини за сираци. Просто така. Вие сте били единствената лаборатория, която е работила по тези изследвания. И сте оставили милиони болни хора в Третия свят без надежда.
— Ние фалирахме.
— И по този начин сте ги спрели.
— Новият борд ги спря. Лично аз влязох в компанията две години след това. Да не би да е престъпление?
Хейуърд осъзна, че диша тежко. Това не беше добре. Не бяха стигнали до никъде.
— Господин Далкист, данъчните ви декларации показват, че правите почти осем милиона долара годишна печалба. Няколкото ви лекарства са много печеливши. Какво правите с всички тези пари?
— Каквото правят и другите корпорации. Заплати, данъци, дивиденти, режийни, проучване и развитие.
— Извинете, че ви питам, но имайки предвид тази печалба, изследователската ви лаборатория изглежда несъмнено западнала.
— Не позволявайте външният вид да ви заблуди. Оборудването ни тук е на изключително високо ниво. Изолирани сме, така че не гоним красотата. – Той разпери ръце. – Изглежда не ви харесва начина, по който въртим бизнеса си. Може би не харесвате мен. Може би не ви харесва, че правя осем милиона годишно и че сега сме доста печеливша компания. Хубаво. Но сме невинни в това, за което ни обвинявате. Абсолютно невинни. Приличам ли ви на човек, замесен в убийство?
— Докажете го.
Далкист заобиколи бюрото си.
— Първият ми порив беше да ви спра, да ви накарам да вземете съдебна заповед, да се борите със зъби и нокти за нея в съда, да използвам високоплатени адвокати, които да ви бавят и тормозят седмици или месеци наред. Дори и да успеехте, щяхте да получите ограничена съдебна заповед и да се наложи да свършите купища писмена работа. Но знаете ли какво? Няма да го направя. Ще ви пусна да разгледате още сега. Можете да отидете, където пожелаете, да огледате всичко и да получите достъп до всички документи. Нямаме какво да крием. Това удовлетворява ли ви?
Хейуърд погледна Пендъргаст. Лицето му беше неразгадаемо, сребристите му очи – скрити под веждите.
— Определено би било добро начало – каза тя.
Той се наведе над бюрото си и натисна един бутон.
— Госпожице Фармър, моля ви, напишете едно писмо от мое име, даващо на тези двама души пълен, абсолютен и неограничен достъп до всички лаборатории на „Лонджитюд Фармасютикълс“, с инструкции служителите да отговарят на всичките им въпроси изчерпателно и правдиво, и да ги допуснат дори до най-деликатните области и документи.
Той натисна бутона и вдигна поглед.
— Надявам се да ви видя да напускате сградата колкото е възможно по-скоро.
Пендъргаст се обади след дългата тишина.
— Ще видим.
57.
Докато стигнат до далечния край на двора на „Лонджитюд Фармасютикълс“, Хейуърд се почувства изтощена. Далкист беше сдържал думата си: бяха получили достъп до всичко – лаборатории, офиси, архиви. Бяха допуснати да минат дори през отдавна затворените сгради, потънали в боклуци. Никой не ги придружи, нито пък охраната им създаде затруднения; беше им дадена пълна свобода.